Много ми е чоглаво в последно време.

Първо си мислех, че е от лошото време и че най-сетне и мен ме хванала някаква депресия, защото досега такова животно не ми се беше появявало.

Да, но студът изчезна, аз се усмихнах, обаче чоглавото остана.

Остана под формата на една потиснатост, една тъжна и загрижена мисъл, една липса на чувство...

Тъжното е, че когато около теб нещата са изкофтени, ти също не можеш да си цъфнал и вързал. За пръв път от незапомнено време ми се налага да се боря за комата хляб и кофичката кисело мляко, макар това да е по-скоро метафора, защото аз не ям хляб и производните му.

Какво става, по дяволите?!

С какво толкова сгрешихме, та ни налегна тази участ?

Да, грешката е основно у нас самите, защото не знаем дори как да мълчим, нежели да говорим и действаме.

Мъчно ми е!

Мъчно ми е за изтерзаните лица, с които непрекъснато се сблъсквам на обществените места. Хората имат посърнал и угрижен вид и, когато видиш някой да се усмихва, започваш невярващо да триеш очи... Всички са облечени в сиво и черно...

Странно... Бяха необходими цели двадесет години за да се доведат хората до просешка тояга....

В началото на деветдесетте нямаше продукти, но хората имаха пари.

"Политиците" решиха, че не може то току така и плебсът да е добре и започнаха какви ли не акции за източването!

То не бяха пирамиди, фараони, банкови фалити, откровени кражби и безчинства, мутри, странни правителства, приватизации и какво ли още не!

Върхът беше през зимата на 1996 - 1997 и галопиращата девалвация на лева прехвърли нови огромни траншове по посока джобовете на "политиците" и техните кукловоди.

Но у хората още имаше средства и те пак оцеляха.

"Така ли?!" - рекоха си пак управляващите - "Ще ви изцедим до капка!"

И се продължи с кредити, атрактивни заеми и подобни, докато..... докато всичко се срина!

Бедната и прогнила сърцевина на държавицата ни не издържа и се срина, повличайки със себе си всичко и всички.

Изведнъж хората обедняха. Този път вече нямаше скътано и гладът, студът, а и монополистите, барабар с всякакви съдии изпълнители и подобна гад показаха зъби.

И тогава хората прогледнаха и разбраха - бедната ни държавица се беше превърнала в битов комбинат и се занимаваше само с извършване на услуги. Няма икономика, която да генерира БВП, има задължения по външния дълг (който не е ясно точно колко е станал), има задължения по вноската за ЕС, а пари просто няма.

Онези чужденци, които плащаха за нашите услуги станаха и си отидоха с кризата и не щат и да чуят да се връщат,  Поне да усвоявахме евросредствата , а то и това не сме способни да направим, защото, когато хората обясняваха и преподаваха, онези, които трябваше да бъдат обучавани правеха всичко друго, но не и това....

Сега е страшно.

Страшно е, защото в държавната власт няма нито един честен човек, който да стане и да ни съобщи как сме се увъртели и как няма излизане в скоро време от клоаката.

Вместо това, въпросните правят някакви акции тип кьорфишек, обясняват ни колко са велики и че без тях няма спасени, но основно се занимават с последно дране и на малкото останала кожа по гърбовете ни. Скоро очаквам да ни фраснат и някой данък за премигване (още не са се сетили, че премигваме, види се).

Тъжно е.

Тъжно е, защото моето поколение ще си иде с отворени очи, може би не успявайки да дочака някакво време на спокойствие, в което да се радваш на децата си и на техните деца, да можеш да отидеш по света като японците, да можеш да се усмихваш, когато се събудиш сутрин и да не си правиш сметката, как да изхарчиш полагащите ти се пет лева за деня....

Напоследък около мен си отидоха много хора. Хора и стари, но и млади. Хора, които биха могли да живеят още, ако не беше покварената гадост, която ни обгръща.

За мен всеки човек е ценен и не мога да се примиря.
Не мога да се примиря, ала не искам да мисля и за смъртта, защото това е абсурдно.

Ще оставя този постинг с отворен край - няма да соча с пръст и да давам рецепти, но ми се ще всеки да се замисли, с какво може да помогне, та да станем нормална страна...

Турбоч, ти си преводач, доколкото зная, но си и много добър публицист. Ще изкажа една еретична мисъл. Нужен е малко социализъм, защото социализма представлява ред и планиране, сигурност и отсъствие на безработица.

Мен ако питаш, нужни са хора, защото и най-добрата система за управление (а май точно такава не е намерена все още), не може да постигне нищо, ако няма качествени хора.
За съжаление, у нас такива няма и това се доказа безусловно в последния четвърт век "демокрация"...

индустриализация на производството и тази индустрия да е с поне 50% държавно участие. Хиляди и сто хиляди работници да намерят своето място в тази индустрия,тогава ще има по-малко безработни,които да мизерстват.
Жалкото днес е това, че 60% от младежите излизат с висше неподготвени за живота,
и без реализация в професионален мащаб. А,когато младежта не работи - тя не произвежда положителна енергия,а се муси и ненавижда всичко,което не харесва...... и т.н. Народа(масите) иска "хляб" и "зрелища"...когато хляба е малко кисел, зрелищата са унищожително - жестоки.....
....подхванал сте тема, която е обширна....
И все пак,поздрави и лек ден!

...има "качествени" хора. Но няма журналисти, които да издирят онези телевизионни кадри, в които СтаниШеф от трибуната на Народното събрание, няколко месеца преди първите кризисни трусове, изненадан се провикна да го чуе целокупният български народ: "Каква криза, бе? Няма никаква криза..." Наследникът му, тогава още кмет на София, пак от същата или друга отговорна трибуна, на въпроса ще растат ли цените на имотите в София, леко се позапъна, но успя да каже, твърдо: "Да, ще растат!" И се юрнаха и тези, които все още се двоумяха, да взимат онези заеми, за които ти, Маринчо, припомняш по-горе...
Че какво й е на качеството на Маичка Манолова. Я вижте как хубаво се подхилва зад гърба на говорещите от опозицията! Демек, нас ли ще уплашите, нас, които сме от Жабокрек? И това нейно поведение, ако не е махленско, здраве му кажи...

пвдаскалов, толкова ли е трудно човек да се придържа към темата. На Мая Манолова сигурно не можеш да и стъпиш на малкия пръст, така като те гледам.

Много си прав, нужно е честните, качествени хора да се обединят около каузата за независима България и да дадат най-доброто от себе си /ум, воля, сила, вяра/, за да обединят народа около тази кауза и да наложат на политиците и управляващите да следват тази национална кауза и да служат на осъществяването и, а не да се изживяват като господари и феодали. Както правят швейцарците, например...

Тук определено си в грешка, защото познавам Пепи от много време и по-скоро бих казал, че Мая Манолова не може да му стъпи на малкия пръст.

Поздрав и на теб! :)

Бялата лястовица - символ на последната надежда в българската народопсихология. Спомнете си "По жицата" на Йовков.
Който е гледал новините, вероятно е разбрал, че лястовицата май е изчезнала или е била убита, или прокудена от себеподобните си, а разрушиха й гнездото разни - безобразни крачещи на два крака...
Така е в реалния свят.

Благодаря за констатацията:



Аз наистина не мога да й стъпя на малкия пръст... по подлост.
Авторът на постинга пише:
"Сега е страшно.
Страшно е, защото в държавната власт няма нито един честен човек, който да стане и да ни съобщи как сме се увъртели и как няма излизане в скоро време от клоаката."
Е, аз имам правото да посоча два-три мига от подхлъзването в клоаката. Не искам да бъда като оня, за когото поетът е казал:
"Човек без мнение,
но с имение."

постнга ти Турбо, турбо постинг е това за ситуация, в която се намираме. Но не е грешка да посочиш и това, как да излезем от блатото бедност. Правят се протести за партии, но трябва да се разбере, че ни са нужни протести само за бедноста. Всичко друго е демагогия и печелене на време за да се доукраде бедната ни държавата. С интерес ще чакам твоите мисли, за излизане от това положение.....

ще видиш нещата по съвсем друг начин, много по-оптимистичен и пълен с възможности за всеки.

"Докле е младост леко път се ходи
и леки са световните несгоди".

Прощавайте, ако с мнението Ви се натрапвам!.."Случайно" попаднах на статията. Пиша така, поради убедеността ми за несъществуваща случайност. Добре поднесена картинка на жестоката и боледуваща псевдодемокрация в България. Как ще се оправим ли?! Само, когато цялото население осъзнае народопсихологията си, историята, писана с много кръв и се обърне към духовните ценности. Докато суетата ни владее - така ще е! Оказа се, че българинът е с твърде къса памет, а политиците ни са оперирани от държавническо мислене и поведение...Жалко за децата ни, които търсят реализация извън пределите на Родината си...Вярвам, въпреки че не съм от големите оптимисти, че ще има светли дни и бъдеще за България...