Забравил бях, очите ти как галят

и колко пъти в тях без дъх се губя.

Забравил бях, че могат да опарят

душата ми закоравяла, груба....

Забравил бях усмивката ти мека,

стаила и луна и слънце жарко

и как от нея чувствах се по-леко...

Сега я няма. Жалко, колко жалко...