Не зная, колко от вас гледаха документалния филм за 1968 година, който БНТ излъчи преди време, но лично на мен лентата напомни за неща, които, смея да си призная, бях позабравил!
Все едно някой отметна атлазената покривка на балдахина и отдолу се показа разложената плът на историята, включително и нашата, от този период, придружена от съответната отблъскваща смрад!
На хората, родени след 1985 тези събития не говорят абсолютно нищо. Родените непосредствено след събитията и през седемдесетте години на миналия век, имат някаква представа за ситуацията, а и за онзи малоумен делирично-параноичен строй, който тласна Родината ни към бавния морален и човешки разпад...
Аз си спомням тези събития, но само в частта, касаеща Универсиадата. Моят партийно ангажиран родител дори ме заведе на откриването и видях, как лумна огънят. Другото са разни детинщини за събиране на значки и увеличаване броя на държавите, които присъстваха в игрите ни.
Другото, страшното, бе останало далеч от моите детски уши – Пражката пролет, краткият свободен полет на един народ, решил да живее без ограничения и човешки, “братските” войски по чешките улици, убитите, потушаването...
О, да! И ние малките чухме за събитията в тогавашна Чехословакия, но информацията бе надлежно сдъвкана и налята в детските ни глави, под формата на осъждане на “враговете на работниците и селяните”. Тогава “враг” беше много , ама много употребявана дума, а в ежедневната лексика присъстваха “диверсант, саботаж, провокация, империализъм, капитализъм, фашизъм”, като понякога коктейлите бяха и смешни и ужасни, но Партията се грижеше никой да не остане подминат, или пък не дай си Боже – с идеи и мисли, различни от партийните линии и повели...
Признавам – нашите детски мозъци бяха хем промити, хем стимулирани да търсят истината... Как ли? Промиването ви е ясно, откъде идваше – основно от училище, но и от радиото и телевизията, която няма нищо общо с това, което сегашните деца познават... Три часа сутрин и пет-шест часа вечер! Толкоз! Една програма, по която основно се виждаха разни забързани миньори, леяри, тъкачи, строители и кооператори от безбройните ТКЗС-та (Трудово-кооперативни земеделски стопанства)... Идилия, нали?! Чат – пат спорт, някое съветско анимационно филмче и морета от филми за войната! Два полски филма – Четиримата танкисти и кучето и Залог по-голям от живота се превърнаха в масов хит... Нямаше друго! После дойде и На всеки километър, Черните ангели, но както виждате всичко е тематично! Положителните стимули идваха от вицовете, а най-вече от политическите...
Филмът ме накара да се замисля, а самото замисляне ме разгневи! Ние ЗАБРАВИХМЕ! Говоря за масата! И за масата, която е имала някакво съзнание! Господи! Та народ, който не помни историята си няма и бъдеще!
И каква стана тя?! Същите тези, които оплитаха страната ни с мазните си лепкави пропагандни пипала и бавно ни превръщаха в стадо, карайки ни да блеем разни безмислени и безумни лозунги, същите тези олигофрени, дошли от курници, егреци, кошари и коптори, изтребили цвета на българската нация и узурпирали всичко, отново ни мият гладките мозъци и ни карат да тънем в някаква щастлива и лишена от мисъл летаргия, докато те продължават да си плетат кошницата!
Тъпата рая, която им строеше дворците и им създаваше благосъстоянието безропотно, залъгвана с разни идеологии, пред които задгробният живот изглежда като нещо досегаемо, сега пак се качи в каруцата им и с идиотско търпение спомогна от комунисти да станат капиталисти....
Свобода, а?! Боже, каква хубава, мечтана и недостижима работа!
2. Твърдиш, че комунистите са ни ,,продавали,, идеологии, които са изглеждали така, все едно задгробният живот е ,,достижим,,. Е, НЕДОСТИЖИМ ЛИ Е ЗАДГРОБНИЯТ ЖИВОТ? (Справка - приятелят ми varg1)
Приятелят ти не е критерий, да ме прощаваш. :)