в градината плахо притихнала

и първият порив

се смесва с дъха на жасмините.

Аз зная, че плака.

в прегръдката страшна на зимата

под стария покрив,

прегърбил снага от годините.

Пропява в просъница

в дърветата сгушени славеят

и нежните трели

се носят сред думи неписани.

Отлитат безсъници,

сърцата свободни нехаят

и длани допрели

живеем от обич орисани...