Постинг
29.05.2012 18:03 -
Два месеца
29 март 2012.
Ден като всички останали, но през нощта сънувах Марина, която ми каза "Тати, няма повече да се виждаме."
Каза го спокойно и без емоции, а аз, когато се събудих си помислих, че майка й отново си е наумила някоя простотия...
Денят си вървеше, аз гледах мач и в един момент телефонът ми звънна.
Обади се Кирил и ми каза "Абе, ти чу ли, че едно дете Марина е блъснато на Г.М. Димитров, докато е отивало с дядо си на тренировка. Сигурно не е твоята Марина."
Оказа се моето дете и адът започна.
На практика нямам спомен от първия месец - зная, че ходих всеки ден, зная, че първата седмица не спах, че бях като в транс, че в случаите, в които пускаха и мен при Марина се потрисах от гледката...
На 7 април Марина си беше тръгнала и само благодарение на лекарските екипи тя не направи последната крачка...
След това нещата бавно започнаха да се оправят.
Сега детето е живо, надявам се и здраво, защото аз нямам контакт с нея - глупавата българска система, третираща бащите само като донори на гени, наред с недотам умната майка на моето съкровище, пречат да виждам и чувам детето си, за което много страдам.
Злобата на майка й, лошотията й, както и други нейни действия по някакъв начин предизвикаха случката на пешеходната пътека.
Не го казвам, за да търся оправдание, съчувствие, или каквото и да било - мълчах през цялото това време, защото считах, че най-важното за мен е детето да оживее и оздравее! Поведението на майката на Марина, с изключение на един момент на проблясък, беше повече от идиотско, а когато опасността за живота на детето отмина, тя отново извади на повърхността злобата и омразата.
Очевидно, дори смъртта не е в състояние да изтрие тези чувства у някои хора.
Два месеца. Точно два месеца от онази гадна дата...
Детето е живо и, надявам се, здраво.
Детето обича и двамата си родители, но единият, подкрепян от някакъв безумен закон, решава вместо него. Междувременно някакви социални служби се борят за заплати и работят за Бог да прости... За последното съм убеден и съм го изпитал в първо лице!
Нещо трябва да се предприеме.
Нещо трябва да се промени и всеки родител да има НОРМАЛЕН достъп до детето си!
Само в празната и незаинтересована тиква на някакъв чиновник 18 часа на месец са достатъчни за контакт между родител и дете! Умишлено не казвам "между баща и дете", защото понякога и майки са в същото положение!
Трябва да се криминализира настройването на детето срещу родителя, но не с някакви палиативни мерки и санкции, а със санкции от такова естество, че на въпросния самозабравил се да му пари на задника за много време напред.
Аз съм склонен да не виждам детето си, само и само то да е добре, но това не е нормално!
Два месеца...
Колко ли още ще минат, докато започна да виждам редовно и спокойно моята принцеса?
Два, пет, години?
Ще го дочакам, макар да ми е тежко.
Страх ме е от друго - омразата и злобата на майка й може да доведе до нещо лошо, нещо ужасно, защото от тези чувства страдат най-невинните и чистите!
Дано оттук нататък нищо лошо не се случва на моята Принцеса, а на всички вас, които се молихте и отправяхте добри мисли за Марина - едно огромно благодаря от сърце! От мен и от Марина!
са тренировките? Защо не се възползваш да я водиш ти?
Слава богу, прочетохме хубавата новина, че е изписана...
цитирайСлава богу, прочетохме хубавата новина, че е изписана...
Защото не зависи от мен, ако си разбрала и защото майка й си е въобразила, че е най-великата и знае кое е най-доброто за детето...
Ако инцидентът се беше случил, докато Марина е с мен, считай, че щяха да ми разгонят фамилията и да ме изкарат мен виновен!
Просто това е майка й!
Винаги съм мълчал и е било от мен да мине, само и само да е добре на Марина.
Оказа се, че и това не е сигурно!
цитирайАко инцидентът се беше случил, докато Марина е с мен, считай, че щяха да ми разгонят фамилията и да ме изкарат мен виновен!
Просто това е майка й!
Винаги съм мълчал и е било от мен да мине, само и само да е добре на Марина.
Оказа се, че и това не е сигурно!
Аз съм изумена! След всичко случило се, някой да таи омраза... Що за човек трябва да е, не проумявам!
Сега, струва ми се, е време да започнем да отправяме добри мисли, да можете най-после да се виждате редовно и спокойно с Принцеската! Аз лично ще го направя!
Поздрави и за двама ви! :)
цитирайСега, струва ми се, е време да започнем да отправяме добри мисли, да можете най-после да се виждате редовно и спокойно с Принцеската! Аз лично ще го направя!
Поздрави и за двама ви! :)
Благодаря ти, Офелия, ама май само с мисли няма да стане... :)
цитирай:) Така е, то и оздравяването на Маринка не стана с мисли. Ама с какво друго да помогнем?!
цитирайА, за оздравяването не си права - мислите помогнаха много! :)
цитирайнещо толкова ужасно, за да проумее, че всичките драсканици на Иван Хаджийски за великолепието на българите са за боклука. Стана така, че в наши дни злобната, долнопробна и злонамерена морда на българите заблестя с пълна сила...
А що се отнася до българските жени, то тук всичко остава по старому- те са само един много лош придатък към пу...а.
цитирайА що се отнася до българските жени, то тук всичко остава по старому- те са само един много лош придатък към пу...а.
През това време на надежди и очакване , всички ние преживявахме по своему трагедията ,молихме се от сърце за оздравяването на прекрасната ти дъщеря...
Зарадва ни новината за изписването й от болницата . Възможно ли е това да не
е и време за преосмисляне , за взаимна подкрепа ... Трудно е да се проумее ...
Не може да не си често и близо до детето си , не може и то точно сега .
Съжалявам за написаното в предишния коментар - не трябва хората да се поставят под общ знаменател- независимо дали са жени или мъже .
Направи всичко възможно , за да виждаш твоята принцеса , сигурна съм ,
че тя мисли за теб и те очаква ... Желая всичко най- добро на детето и на теб !
цитирайЗарадва ни новината за изписването й от болницата . Възможно ли е това да не
е и време за преосмисляне , за взаимна подкрепа ... Трудно е да се проумее ...
Не може да не си често и близо до детето си , не може и то точно сега .
Съжалявам за написаното в предишния коментар - не трябва хората да се поставят под общ знаменател- независимо дали са жени или мъже .
Направи всичко възможно , за да виждаш твоята принцеса , сигурна съм ,
че тя мисли за теб и те очаква ... Желая всичко най- добро на детето и на теб !
за дете на разведени родители , освен, че те са разведени, е да не се разбират. И не мога да разбера как възрастни хора не го осъзнават. Защото, когато си на такава възраст, колкото е голяма Марина, започваш да си задаваш въпроса "ами, ако съм виновна?", започваш да се питаш "ама, защо другите деца живеят с бащите си, а аз не?" иии още хиляди такива малки, детски мисли, които остават отпечатък за цял живот и въпреки че един ден Марина, както направих аз, ще си каже "тази ситуация ме направи по-силна и ме накара да израстна по-бързо", въпреки това, ще усеща празнина, която никога не би могла да бъде запълнена. Аз усещам такава яма у себе си, въпреки че родителите ми не стигнаха до крайности да ми забраняват да се виждам и с двамата. Майки, татковци, осъзнайте се! Не правите добро за детето си, а правите животът му още по горчив. Една дете им нужда и от майчинската обич, но и бащиния авторитет, има нужда да обича разнопосочно, има нужда от няколко примера за "човек".
цитирайпич, едва ли тука е най-доброто място да разбираме че сте сдърпани с майка и. и нещо по-важно като човек който ви е съчувствал и вълнувал от съдбата на вашето дете, мен ме е вълнувал живота на вашето дете. следях всяка публикация, палих свещи, поръчвах молебени за здраве и т.н. сега някак не намирам за уместно да чета за това че не си говорите с жена ти. не го намирам за редно. тарикат мъж не писка. стиска си езика зад зъбите и знае че търпението е голяма добродетел. нали. бъди достоен мъж и ще бъдеш възнаграден, моля те ......... успех
цитирайАйде, остави я тази приказка за тарикат мъж!
Аз съм на 52, детето ми на 9! Детето ми ще бъде свободно на практика след 9 години, когато аз ще съм на 61!
Само аз си знам какво преживях! Детето ми почти умря, а сега дори на зная как е!
Не очаквам възнаграждение. Научил съм се, че каквото сам направя, това ще бъде!
Но ми е много мъчно и много ме боли за детето ми...
цитирайАз съм на 52, детето ми на 9! Детето ми ще бъде свободно на практика след 9 години, когато аз ще съм на 61!
Само аз си знам какво преживях! Детето ми почти умря, а сега дори на зная как е!
Не очаквам възнаграждение. Научил съм се, че каквото сам направя, това ще бъде!
Но ми е много мъчно и много ме боли за детето ми...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене