Постинг
09.10.2012 17:09 -
*****
Да си отидеш все ще има време.
Сега сме двама. Нека помълчим.
Раздялата е тежкото ни бреме,
което ни премазва и горчи.
Ще имам време, за да те прегърна.
Ще имаш миг, за да се слееш с мен.
Лицето ти към мене ще обърна -
аз нощ ще бъда, ти ще бъдеш ден
и някъде във края на зората,
сред песента на третите петли
ще ме покриеш с меката позлата
на топлите ти, искрени сълзи...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене