Ако хората, които караха автомобили, бяха като тези, които работят на компютри... Разговор по телефона между Шофьора (Ш) и Техника (Т) :
- Т: Техническа поддръжка. С какво можем да ви помогнем?
- Ш: Ъъъъъ... Колата не тръгва.
- Т: Ясно. Кажете марка, модел и година на производство?
- Ш: Ааа... е**ли й майката! Купих я от магазина да я карам, откъде да знам...
- Т: Добре, добре, спокойно. Ще опитаме да минем без тази информация... - въздъхва - Имате ли бензин в резервоара?
- Ш: Хм... Бензин в резервоара, казваш... А как да разбера?
- Т: Вижте на предния панел. Къде е стрелката на "Е" или на "F"?
- Ш: А къде е предният панел?
- Т: Намира се зад кормилото, ако седите на предната седалка на мястото на шофьора.
- Ш: Аааа! Виждам... Ама тук има много стрелки, коя да гледам?
- Т: Търсете тази, до която е написано Е или F. Може да е нарисувана и бензинова колонка.
- Ш: Аааа! Виждам! Стрелката показва нула
. - Т: Как на нула?
- Ш: Аха. Точно на нула. А до нея пише "x1000". Това ли е модела на колата - x1000?
- Т: Ех, - дълбоко въздиша, затваря очи: - Не, това не е горивото, това е тахометърът. Той трябва да показва нула, ако колата не е в движение. Стрелката за горивото обикновено е в ляво и по-надолу от тахометъра и на нея трябва да пише "Е", после полуокръжност и след това "F".
- Ш: Ааа! Виждам, виждам! Стрелката е по средата между Е и F.
- Т: Отлично! Имате бензин. Сега да проверим акумулатора. Виждате ли волана?
- Ш: Ъхъ.
- Т: Натиснете точно по средата...
- Ш: (Чува се силно "бииииип") Аууу! Така ли трябва да прави?
- Т: (затваря очи) Всичко е нормално, това е клаксона. Ако работи, значи с акумулатора всичко е наред. Да опитаме сега да подкараме колата.
- Ш: Нали ти казвам, че не тръгва! Затова ти звъня бе, идиот! - Т: (скърца със зъби) Нека да опитаме отново! Натиснете съединителя, после спирачката и завъртете ключа. - Ш: Ааа! Давай едно по едно! Къде е "съединителят"?
- Т: СЪЕДИНИТЕЛЯТ!!! Под волана в вляво. Намерихте ли го?
- Ш: Намерих го.
- Т: Натиснете го докрай. Така. Сега виждате ли под волана два педала?
- Ш: Ъхъ.
- Т: Левият е спирачка. Натиснете го. Натиснате ли?
- Ш: Натиснах. - Т: Сега завъртете ключа за запалване. - Ш: Как да завъртя ключа, ако и двете ръце ми са заети? - Т: Моля? - Ш: С лявата ръка държа съединителя, а с дясната натискам спирачката, как да завъртя ключа, питам?
- Т: (задавя се от смях). Така, да започнем от начало, но този път натиснете педалите с крака.
- Ш: С крака? А може ли?
- Т: (все още се дави се от смях) Може. - Ш: Да пробваме... Уха, много е удобно... Защо не ми казахте веднага... Натиснах.
- Т: Сега завъртете ключа за запалване.
- Ш: Къде е запалването?
- Т: В основата на волана в дясно.
- Ш: Хм. Тука има някаква дупка, но няма ключ.
- Т: Ами сложете го. - Ш: Кого?
- Т: (губи търпение) Ключът за запалване!
- Ш: Как да разбера кой точно е ключът?
- Т: (хваща се за главата) Това е най-големият ключ във връзката.
- Ш: Във връзката?
- Т: Да, там където си държите останалите ключове...
- Ш: Ааа! Аз я изгубих преди 2 седмици. Значи ми трябва ключ?
- Т: (хвърля слушалката) Туууууууу...
- Ш: Ало? Ало?...