10 мита за
10 ноември
За да осмислим какво се е случило на 10 ноември, трябва да минат 50 години. Има един такъв лаф сред историците. Дотук минаха 25. Значи още е малко рано за мъдри обобщения, но пък крайно време е да започнем да разчистваме митовете.
Мит първи. На 10 ноември дошъл “краят на комунизма”? Комунизъм изобщо не е имало – това ще ви го каже всеки сериозен марксист и на първо място самият Маркс, ако бе жив. Да, дойде краят на една диктатура. Но думата “комунизъм” ни вкарва в погрешната абстракция и от тук нататък всичките ни изводи стават погрешни, а всичките дела – сбъркани.
Мит втори. Събитието на 10 ноември било “дворцов преврат”? Преврат означава незаконна смяна на властта. Тогава обаче законът бе спазен буквално – пленум на ЦК на БСП, сесия на Народното събрание и така нататък, всичко според процедурите и без никакво насилие.
Мит трети. Москва била организирала “преврата”? Можеше да е вярно, ако до 10 ноември България бе напълно независима държава. Но истината е, че Москва назначи Тодор Живков, Москва го задържа на поста толкова години и накрая Москва му намигна да се оттегли. По-скоро Москва ни пусна от кошарата и каза – оправяйте се сами!
Мит четвърти. Той е любим на русофилите фундаменталисти - България предала Русия, респективно СССР, обидила нашия по-голям брат и освободител. И сега заслужено е наказана.
Истината е точно обратната. Аз лично присъствах на заседанията на сесията на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през октомври 1989 г., най-вече на закритите заседания. Като журналист от БТА, разбира се. Там чух с ушите си как Николай Рижков, премиерът на СССР, обяви официално – край на преводната рубла. Всички плащания в СИВ вече с долари по световни цени. Край на евтиния петрол, край на СИВ, край на социалистическата система, кой откъдето е.
Тогава, в залата на парк хотел “Москва” на две закрити заседания падна Берлинската стена. Всичко останало бяха рок концерти.
Мит пети. Престъпната приватизация съсипала промишлеността? Първо СССР ни изрита с мощен шут от международното разделение на труда, което той самият бе създал. Това е все едно да те изхвърлят от къщата през зимата по гащета. Скоро след 10 ноември Москва наложи на българските стоки най-високите възможни мита, по-високи от митата за Турция, Гърция, Югославия. Така в рамките на година-две българският износ на промишлени стоки рухна. Същото би се случило и с Германия, ако изведнъж страните от ЕС и САЩ я отрежат по същия начин.
Вероятно около 50 на сто от заводите все пак можеше да бъдат спасени, но ако стопанският елит и дипломацията бяха мобилизирани да търсят нови пазари и коопериране с нови партньори. И ако ДС продължаваше да го дебне да не краде. Това обаче бе политически невъзможно, най-вече защото елитът имаше съвсем друг дневен ред, а народът нямаше никакъв. Народът чакаше “риформи” и до днес още ги чака. Сините лидери пък не можеха да си представят цялата сложност на икономическата система. Днес не го могат и червените.
Мит шести. Дисидентите, които по-късно създадоха СДС, победили комунизма и свалили Тодор Живков? Това поне личи от мемоарите им. Истината е, че и с тях, и без тях – никаква разлика. Движещата сила на всички промени и тогава, и до ден днешен е соцелитът.
И това не е конспирация, това е обективната действителност, за която вина имат и опозицията, и целият народ. Когато народът дава, елитът взема – много ясно. Щом не знаете какво да искате – печелят тези, които знаят и могат. 25 години повтарям, искайте 100 процента мажоритарен вот. Докато не получите това, депутатите ще ги назначават тези от горе и после – докога ще чакаме народния спасител? Много ясно – докато чакате.
Сините лидери не можеха да управляват и никога не са управлявали. Рок певците, поетите, литературните критици могат да вълнуват тълпите и псевдоинтелигенцията, но не и да ръководят икономиката, реформите, промените. Те усещат недоволството, но не разбират причините му и не знаят решенията. Затова с ентусиазъм обслужват митовете, които ужким са бунтовни, а всъщност закрепват хомота още по-здраво. Погледнете – какво правят днес трубадурите на синята идея? До един са пощенски кутии!
Управлението на държавата, особено на една сложна индустриализирана държава, изисква обучена и подбрана висша бюрокрация, която работи в хармония и под строг взаимен контрол. За да си капитан на голям презокеански кораб, нужни са поне 10 години опит. За да си капитан на една държава, нужен е поне 20-30 години успешен опит на най-различни постове. Това е управляващият елит.
Онова СДС бе рекрутирано от “антиелит”, професионалните кибици.
Все едно агитката на “Левски” да излезе да рита в официалните срещи. Когато взеха властта през 1992 г., сините имаха само един правилен ход – да запазят компетентната бюрокрация, но да я подчинят на своята политика. Сядаш на кормилото, но не разглобяваш автомобила. Вместо това те започнаха масови чистки, уволниха например всички съдии и назначиха вчерашни студенти, прогониха “комунистическите” стопански ръководители и назначиха фризьорки и масажисти. И провалът бе неизбежен.
По-късно излезе наяве, че половината дисиденти са рекрутирани от службите. Но това не е конспирация, това е обективната реалност. Винаги и при всички големи обществени промени службите проникват в опозицията, а там, където тя не съществува – създават я. Например Хитлер и националсоциалистическата партия са създадени от военното разузнаване.
Мит седми. ДПС “предало” управлението на Филип Димитров. Напротив, управлението на Филип Димитров предаде ДПС. Обяснявам. Освен етническа ДПС тогава бе и аграрна партия – целият ѝ електорат се състоеше от земеделци текезесари. СДС ликвидира текезесетата и върна земята на историческите собственици, а те вече не работеха земята. От текезесари етническите турци и ромите изведнъж станаха ратаи, при това безработни. Гръбнакът на техния поминък бе прекършен с един удар. В тази обстановка ДПС трябваше или да тръгне против СДС, или да остане без електорат. Това бе социалната необходимост, останалото са сметки без кръчмар
Опитайте се да го проумеете, скъпи копелета в софийския смисъл на думата. Някои от нас са доволни, станаха рентиери. Но успешните революции винаги вземат земята от рентиерите и я дават на ратаите – тези, които я обработват. Ако през март 1917 г. Керенски бе раздал земята на мужиците, днес никой нямаше да знае кой е Ленин.
Мит осми. Всички днешни беди тръгвали от Кръглата маса. Истината е, че без нея щяха да тръгнат 10 пъти повече беди. Трябваше институция, чрез която опозицията да предяви своите претенции към елита. По-добре е в съда човек да има служебен адвокат, отколкото никакъв адвокат.
Неоформената и неосъзната опозиция, която бе представена от своите служебни адвокати на Кръглата маса, все пак успя да направи възможна победата на СДС през 1991 г. Така че вярно е – на Кръглата маса имаше и шоу, и задкулисни договорки, но това винаги го има в политиката. Всички други алтернативи бяха много по-лоши.
Мит девети. БСП тръгна като левица, а СДС е десница. Първо, БСП излъчи капиталистическата класа, а след това ѝ помогна да забогатее за сметка на народа. Каква левица може да е тя? Ако се вгледаме в тези 25 години, ще видим, че всички десни реформи бяха започнати от БСП. Това важи и за реформите при управлението на Костов – и масовата приватизация, и ремедетата бяха измислени и пуснати в действие при управлението на Виденов, а след него СДС просто ги доведе до триумфален край.
Още от самото начало лявото беше дясно, а дясното – ляво.
Затова някои другари се объркаха.
Мит десети. На 10 ноември започнал Преходът. Че започна нещо, започна. Но що е то “преход”? Не може ли малко по-конкретно? Полша също започна “преход” и днес вече е световна сила. А България? Населението ѝ намаля с 25 на сто, работните места - с 50 на сто, няма машиностроене, няма металургия. Нямаме армия, нямаме здравеопазване, нямаме съдебна система, а политическата система е бунище.
Това не е преход, това е разпад. Полша е във възход, България е в разпад. Това са истинските думи. Вместо да спорим дали е дошъл краят на прехода, нека питаме кога ще спре разпадът.
Както казах в началото, самият избор на думата създава мита. В Полша промяната стана отдолу нагоре, у нас – отгоре надолу. Там народът бе субект, а у нас – обект. Там бе чук, тук – наковалня. И ако искаме и ние като поляците да бъдем субект на своята национална съдба, трябва да започнем с чисти мажоритарни избори в 2 тура. И така – още 25 години
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
За "Дякон Левски", не: по-скор...
Тъпото е, че никога няма да се случат мажоритарни избори.
А и отделни хора по-лесно се купуват.
И ако за 25 години бихме си създали политици както дедите ни след Освобождението то за икономиката това е убийствено.
И не са само митата, изкупиха / ТЕ лично или с подставени / консервните комбинати по-новите продадоха в чужбина а старите на скраб в Китай. Следователно затварянето на пазарите е едно а съсипването на икономиката е шибане „под индиго“
Турски търговци изкупиха кравите и познай кой ги изяде, цената на газа е друга приказка и още много друга „голяма братска любов“.
Сега пак ни наказват яко ама нашите любители на „голямата братска любов“ всичко приписват на ХААРП и Евро„гейския“ съюз.
В България всяка система ще бъде опорочена.
Тук има прекалено много злобни, лъжливи и крадливи душици. Същите обикновено успяват да се уредят на удобна позиция, от която да саботират всичко, защото така им е по-лесно да крадат - в мътна вода.
През 1992 същия този беше главен редактор на в-к "Врабец", който беше закрит в началото на 1993 - скоро след падането на първото демократично избрано правителство. Доволен като угоявана свиня в кочина, същия настоящ ментор тогава се появи по националната телевизия и ехидно направи следното признание: "В-к "Врабец" изпълни успешно мисията си - да свали психопатите от власт и го закриваме, защото вече няма нужда от него". Веднага след което дойде Беровото правителство с всичките му присъщи ужаси - бандитизъм, уличен рекет, пладнешко разграбване на предприятията, пирамидите, банковата криза и окончателния колапс на икономиката - до един приписани на демокрацията и специално на СДС, въпреки, че за никой от тези ужаси при предишното "фашистко" правителство не можеше да става и дума. Подлецът обаче не обелва и зъб по въпроса, защото се надява отново да ни прати за зелен хайвер, че земеделци от ДПС били свалили правителството, а после и за много други неща. Докато позволяваме мръсници като този да ни отварят очите, дотогава ще си оправдаваме провалите с "простия" народ. А народа е много по-умен от претенциозните всезнайковци като този нагаждач, които се връткат и кълчат накъде ли не, за да оправдаят продажните си службици.
айде холън №2: "В тази обстановка ДПС трябваше или да тръгне против СДС, или да остане без електорат." - а кой създаде ДПС, а агент Сава, а агент Павел?
айде холън №3: "Аз лично присъствах на заседанията на сесията на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през октомври 1989 г., най-вече на закритите заседания. Като журналист от БТА, разбира се." - а кои присъстваха... на/при... тогава?
айде холън №х: ... и так далее...
Те закриха СИВ, , не някой друг
Поздрави!
Просто трябва да помним какво е било и да размишляваме, без да забравяме но и да не сме злопаметни, иначе ставаме АНДРЕЕВЦИ.
Просто трябва да помним какво е било и да размишляваме, без да забравяме но и да не сме злопаметни, иначе ставаме АНДРЕЕВЦИ.
Съгласен съм!
Всеки, който е имал "честта" да поживее в Полша, знае, че по качество и стандарт на живота Полша е далеч зад България. Полша и преди, и сега е една доста мизерна страна.
http://christotamarin.blog.bg/history/2014/02/05/deseti-neka-byde-mai-nad-rodniia-krai.1235634
Анализът на Валери Найденов е добър, но не е съвсем точен.
Уви, въвеждането на мажоритарни избори за народни представители няма да помогне. То не че има някой, който да ги въведе. Простият народ е проблемът, простият и завистлив народ. И като ще се сравняваме с Полша, да го направим:
През лятото на 1989, половин година преди Горбачов да подпише безусловната капитулация на съветската империя в студената война, на първите си свободни избори поляците вкараха в Сеймът НУЛА депутати от "тяхното БКП", което се наричаше ПОРП. ("Да живее нашето БКП! Да живее съветското БКП! Да живеят всички БКП-та по всички земни кълбета!")
А половин година СЛЕД безусловната капитулация на СССР в студената война, нашето БКП си го спечели абсолютното мнозинство в Парламентът. Това е най-срамното събитие в българската история след падането на България под турска власт в краят на 14-ти век.
Докато я има Партията, "нашето БКП", преходът няма как да е завършил, и разрухата няма как да се възпре.
Земята беше върната на собствениците още при Димитър Попов, преди Филип Димитров да вземе властта. Падането на Филип Димитров според мене си беше интрига на Желю Желев и компания (Желю Желев беше тогава президент, и към него СДС беше вече охладняло).
Краят на преводната рубла беше обявен година-две по-рано. Година-две преди октомври 1989 живеехме в режим на бартерна търговия със СССР, понеже нямаше вече преводни рубли. През октомври 1989 г. Рижков им го е казал право в очите.