Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2014 09:54 - Защо сме на този хал
Автор: turb04 Категория: Спорт   
Прочетен: 2188 Коментари: 2 Гласове:
29


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Геният на завистта е българин

   Росен Тахов

Ако има гений на завистта, той непременно е българин!" Това прозрение е на мъдреца от Шопско Елин Пелин.

Гений на завистта има и той носи нашенски одежди. Без значение дали е в антерия и потури, или бяла риза, и панталон, българинът е башмайстор на калните номера. 
Усети ли, че някой е на сантиметър пред него, веднага му подлага динена кора. Хлъзгавият терен е причината за всички беди на отечеството.

В християнството завистта, един от седемте смъртни гряха. При нас нейните корени са далеч по-древни, идат от езическите вярвания. Малцина знаят, че хан Крум е удушен, защото бил най-способният сред българското племе.

Нашите предци пращали при Тангра люде като него. Вярвали, че с таланта си ще помагат на върховния бог в небесните му дела.

"Обичаят препоръчвал такъв човек да бъде удушен с въжета, докато от устата, ноздрите и ушите му потечала кръв", пише проф. Йордан Андреев.

Като съпоставя фактите около кончината на владетеля, историкът заключава: "Случаят с Крум изглежда приблизително същият. Няма съмнение, че той се радвал на изключителен респект сред своя народ. Следователно може наистина да имаме работа със "сакрално цареубийство".

Хан Крум умира в навечерието на съдбоносна военнаерация. На 13 април 814 г. той се готви да щурмува Константинопол. Дворцовите жреци решават, че ще е полезен повече на небето, отколкото на земята. Внезапно увиват въже около шията и му секват дъха.

Васил Левски
също е жертва
на черна завист
Тази година колегата Росен Янков публикува монографията "Предателите на Левски". В нея за първи път е поместен психологичен профил на издайника, направен от криминолога доц. Неделчо Стойчев.

Суетен, честолюбив, себесъхранителен и алчен са главните черти на възрожденския Юда. "Също и черен завистник", добавя Янков, който вади на светло цяла плеяда предатели на Апостола.

Начело са поп Кръстьо Никифоров и Димитър Общи. Расоносецът е умен и образован, според Захари Стоянов бил "много развит човек".

Общи пък е участник в отрядите на Джузепе Гарибалди. Той размахвал документ за заслугите си. "Награден с право да носи сребърен медал - комендатор на Италия с лента 1866 г.", пишело в тапията.

Завист дълбае душите на попа и гарибалдиеца. Двамата не могат да преглътнат, че не те, а "дякончето Левски" ръководи революционната организация. И отмъстително сочат на властта: "Фанете тогоз!"

В своя "Речник на българский язик "Найден Геров дефинира думата"завист" така: "Яд и досада, които усеща някой, кога гляда другого да е по-добре на нечто от него." 
Книжовникът илюстрира формулата с две поговорки: "Дето доброто нещо, там и завистта често" и "Завистта е люта болест".

Люто страдат от нея строителите на свободна България. Константин Иречек, дошъл от Европа да помага на младото княжество, е изумен от нашенските нрави. 
През декември 1881 г. той споделя впечатленията си с Йосиф Ковачев: "Аз му казах, че най-лошото за мене е чудесното наслаждение, което хората тук имат да се преследват един другиго и да развалят един другиму работата."

По тази причина за десетина години се изреждат 14 правителства. Най-краткото трае едва четири дни от 9 до 12 август 1886 година.

"Много е по-леко да пренасяш удара на завистта, нежели да я изпитваш", пише в една анкета Иван Вазов. Народният поет е пренесъл на гърба си тонове литературна завист.

През 1880 г. той отива при Петко Славейков. Вазов е олицетворение на младостта, а Славейков е побелял ветеран. Има зад гърба си огромно книжовно дело.

Пред Вазов обаче е бъдещето и Славейков завижда на Вазов. Голобрадият поет иска мнението му за поемата "Грамада". "Четох вашата "Грамада". ова е последният проблясък на един угасающ талант!", безцеремонно отсича Славейков.

Тзи вражда грозно се изкривява в Пловдивската мъжка гимназия, където преподава Петко Славейков. "Дядо Славейков написал една сатира, дето наричал Вазова "червей в нужник", и я чел на учениците в VII кл. Има живи свидетели на това", твърди Кирил Христов, който черпи сведения от извора.

Синът Пенчо Славейков поема щафетата от баща си. Той завижда, защото е носител на нова поетическа сетивност, но народът продължава да чете вече "вехтия Вазов".

Елин Пелин
пък ревнува
от Йордан Йовков
Дори той, който ситуира гения на завистта, е подвластен на него. Разказвачът от Шопско си внушава, че певецът на Добруджа го преписва. "Боряна" била пладнешки плагиат на "Гераците"! а премиерата на пиесата той скача и вика на съседа по място Добри Немиров: "Хайде, бе, тръгвай, не видиш ли, че "Гераците" са обрани напълно!"

През 1927 г. Елин Пелин е сред основателите на българската секция към ПЕН клуба.
Насрочено е тържество, обсъжда се каква да е програмата. Пелинко разказва: "Тъй като ПЕН клуб е международна организация, едни предлагаха да се четат преводи от големи европейски писатели, други - от български автори, а аз предложих да се четат произведенията на наши плагиатори, тъй като в тях едновременно е застъпено и чуждото, и родното..."

Всички гласуват за нестандартното предложение, вдига ръка и Елисавета Багряна. На следната година Багряна е нападната от Иван Радославов. Той е идеологът на българския символизъм и редактор на сп. "Хиперион", което воюва със сп. "Златорог". Въпросът е кой да води хорото на литературния мегдан - златорожци или хиперионци.

Елисавета Багряна е обрала Ян Неруда, обявява Иван Радославов. Нейната поема "Камбаните на "Света София" и неговият разказ "Лоретанските камбани" си приличат като две капки вода, категоричен е той. Кражбата е поместена не къде да е, а в сп. "Златорог".

Оказва се, че творбата на Неруда е преведена у нас още през 1912 г. Багряна твърди, че не познава този превод. Една вечер чула легендата за камбаните и впечатлена, решила да я преработи в стихове.

"Постепенно, като живеех с нея и я работех, се вмъкваха малките отклонения: прологът, побългаряването, пренасянето на събитието в София...", обяснява поетесата.

Проф. Александър Балабанов разказва емблематичен епизод:
"Най-големият виенски вестник печата похвален отзив за мене. Вестникът се продава и в София и се чете от интелигенцията. Но... никой нищо не ми казва! А ако някой вестник в Тръмбеш ме нахока, срещат ме и ми думат: "Ама че са те подредили! Със зеле!"

Няма област, в която да не кълни, цъфти и дава отровни плодове пословичната ни завист. 
През 1901 г. Христо Бучекчиев първи обикаля Европа с велосипед. Москва и Берлин, Лондон и Париж посрещат с овации юначния българин. Тостове се вдигат в негова чест, девойки го кичат с цветя, малчугани се боричкат да пипнат возилото му.

окато върти педали по далечните друмища, в сп. "Български колоездач" се появява фейлетонът "Бай Ганю тръгва по Европа с велосипед". Злостен писач го хули, че преследвал користни цели - бил сложил под седалката мускали с розово масло.

"Това е дадено на нас, българите - въздъхва шампионът. - Като виждаме, че някой между нас прогресира, то гледаме с всякакви средства, каквито и да били те, да го опропастим."
През 1929 г. сме на крачка от титлата "Мис Европа". Хубавицата Люба Йоцова обаче не слага короната, защото нашенски козни й подливат вода в Париж.

В центъра на конфликта са вестникарските босове Данаил Крапчев и Атанас Дамянов. Крапчев е директор на всекидневника "Зора", а Дамянов на "Утро". Крапчев е поклонник на Люба, а Дамянов ревнува. "Зора" лансира красавицата, "Утро" сипе жлъч върху нея.
Свидетели от кухнята на избора твърдят, че Люба е обсъждана за първото място. Французите обаче са стреснати от случилото се. След като българите сами не могат да се разберат за женската красота, ние нямаме право да ги поучаваме, решават те.

Люба Йоцова вади късмет, че поне роклята й не изчезва в решителния момент. 
Това се случи през 1995 г. с Евгения Калканджиева на турнира за Мис Свят Република Южна Африка.

Сегашното окаяно дередже на държавата също лежи върху динени кори. Вместо да се съсредоточат върху решаването на националните проблеми, партийните лидери оглеждат бостаните за най-хлъзгавата реколта.

Всеки завижда на всеки. Сергей Станишев на Бойко Борисов, защото има харизма. Борисов на Станишев, понеже знае езици. Двамата дружно на Ахмед Доган, бащата на партията с железни редици.

Бронебойни патрони за българската завист няма открити. Няма и не могат да бъдат открити!

Защо още нямаме нобелов лауреат за литература 

България е сред малкото страни в Европа без нобелов лауреат за литература.
Дори Босна има своя Иво Андрич, а ние няма с кого да се похвалим. Причините са лична завист, национален нихилизъм и идеологически предразсъдъци. По различно време за нобелисти са предлагани Иван Вазов, Пенчо Славейков и Йордан Йовков. Спрягани са и кандидатурите на Емилиян Станев, Йордан Радичков, Валери Петров, Елисавета Багряна, Блага Димитрова.

Без резултат - високият приз упорито заобикаля родината ни и каца на други места по планетата. Само Елиас Канети е късметлия. Той е роден през 1905 г. в Русе, но още като дете семейството му напуска България. Преселва се в Манчестър, където умира баща му. В спомените си писателят сочи, че това става при избухването на Балканската война.

В нея участва поетът Звездомир Белчев, който също кандидатства за нобелист. Автор е на шедьоври от сорта:
Там далеч към Одринските
кули
достига ехо от 
"Ура! На нож!"
Смъртта хиляди
животи брули,
изгасва турската
последна мощ...
Стягам си аз славните
цървули,
изчезвам бързо
в кървавата нощ.
Бързам, припкам...
да не закъснея
за очакваната епопея!
По-късно Елиас Канети живее и твори в Австрия, Англия и Швейцария. 
През 1981 г. получава Нобеловата награда за литература. Не като български, а като австрийски писател.

Само ние с паметник на завистта 

Родината ни е единствена на планетата с паметник на завистта. Вдигнаха го миналия септември в центъра на Хасково. Автор на триметровия бронзов монумент е скулпторът Господин Тенев. "Българският Икар", както се нарича, е наш прочит на древногръцката легенда.

Икар се опитва да полети, но две зловещи ръце го държат за крилете.
"Виждате, че всеки порив в нашата държава е унищожаван още в зачатък или по време, когато видят, че някой така или иначе тръгва, полита, все се намира кой да го дръпне надолу", каза при откриването на паметника кметът Георги Иванов.

 

image Петко Р. Славейков   image Елиас Канети получава нобеловата награда през 1981 г.

 




Гласувай:
30
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tutankhamon661 - !!!!!!!!!!!!!!
30.10.2014 12:34

Тези неща ми правят много силно впечатление. Виждам ги постоянно – на улицата, във Facebook, в Blog.bg, навсякъде. Постоянно някой завижда за нещо и гледа да спъне другите. Hеслучайно съществува онзи виц за българския казан в Ада – дяволите не го пазят, защото българите сами се дърпат надолу.

Затова ми се драйфа, когато някои споменават Левски, пишейки се за големи “родолюбци”, а всъщност са наследници на неговите предатели.

цитирай
2. gothic - Чудя се обаче кое говедце е чукнало ...
31.10.2014 09:54
Чудя се обаче кое говедце е чукнало минусче....
цитирай
3. turb04 - Е, как кой - миневв Клитора :) :) :) ...
31.10.2014 11:01
Е, как кой - миневв Клитора :) :) :) Той всеки ден минава да бичи минуси, да еба и евнуха дърт :) :) :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: turb04
Категория: Спорт
Прочетен: 1663972
Постинги: 620
Коментари: 6144
Гласове: 15988
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930