Плачете със моите сълзи приятели

И мъката моя да стиска гърлата.

Молете се в мрачната нощ за душата ми

И в чашите с вино давете тъгата.

Скърбете по мъжки, пестниците стиснали

Изпращайки брата с въздишка, за сбогом.

Проклинайте силите мене орисали,

Разпалвайки в мене любовния огън.

Аз чашата вече изпих и е време

След вятъра леден да тръгна към края.

На плещите свои със своето бреме.

И с нейния образ да стигна до рая!