Миладинка е тъжна…
Провисналите цици
някак тъжно се взират
във коленните стави…
А наоколо крави
кротичко мастурбират
и безбройни карфици
във душата й жъдна
се забиват съдбовно…
Няма Рей, няма Гого..
даже Ханс е избягал
и се крие в мазето,
а на Юла сърцето
като лък се обтяга
и прилича на лого
на бунище отровно…
Ех, да беше по-млада –
поне с трийсет години…
Би намерила дядо
със Алцхаймер, с подагра.
Той не би се изгаврил
със таквоз лудо-младо,
би й купил бикини
като страшна награда,
за да може след туй
в пелените на здрача
на дивана излегнат
и със памперс напълнен
на гъза й възпълен
с целулита напрегнат,
той със напън юначен
стар чорап да събуй…
Но, уви… туй е сън.
Тя в клозетаа се буди.
Там мирише на урда*
и на пот петгодишна.
Пак се чувства излишна
и дебела кат’ Буда,
а мангали се трудят
пред кенефа отвън…
*- урда: секрет с гъста консистенция по немити полови органи
И естествено се появи и задължителният минус от Клитора. :) :) :)
:DD