Защо реши да дойдеш в есента на живота ми?

Не е ли малко късно?

Да, тя е красива, богата на цветове и аромати и понякога даже и слънцето й топли...

Босите ти нозе се провират между златисто-червените окапали листа като усмивка и въздишка.

Не виждаш ли, че ти си прекалено пролетна за тук?

Не виждаш ли, че тепърва предстои цветовете ти да напъпят и да изригнат в онази експанзия от бляскави дъги, окъпани от внезапния бурен, но топъл дъжд?

Нима искаш моите слани да те попарят?

Аз не мога да ги владея... Есента си е есен и аз просто съм в нея - безпомощен и гневен от това, че не владея стихията й....

Не искам да виждам как блясъкът в очите ти се превръща в тежка мъгла, а сълзите ти в скреж.. Това ще ме убие...

Студено ли ти е?

А може би трепериш от натрупващия се лед в моята душа....

Не ми казвай, че го усещаш... Всеки ден изпращам гнева си да го топи, но май гневът се стопява, а ледът расте...

Обичам те, моя прекрасна и нежна Пролет...

Обичам те, а сега си върви, за да мога в последните зимни нощи да се топля от образа ти, а дъхът ти да склопи за сетно очите ми...

Обичам те, Пролет...

Ех, че дилема! Все пак през есента има хубави неща, които само тогава ги има.

"Не искам да виждам как блясъкът в очите ти се превръща в тежка мъгла, а сълзите ти в скреж.. "

Кога болката е по-малка: когато се разделят влюбени пролет и есен или когато видиш тежката мъгла в очите? Рано или късно, тя болката ще дойде, неизбежно е...Пленително-чаровен начин на изразяване! Адресата ще бъде още по-влюбен след тези думи-омайници.

Да....за есента по-подходяща компания е баба Зима....но пък кой копнее да се топли до баба...наистина дилема...и леко криминогенна ситуация:)))
Какво пък - понякога ябълките цъфтят и през есента - при това цвят и нови листенца пускат точно старите клонки, които отдавна не са виждали плод - не е невъзможно - просто трябва много слънце.
Успех в овладяване на природните аномалии! Поздрави!!