Много късно дойде...

твойта пролет изтръгва

стон от моята есен,

носи приказни багри

на зелени морави,

на кокичета бели

и на цъфнал жасмин...

Аз съм тъй уморен

и не мога да тръгна

редом с твоите стъпки,

жълта драма наднича

към прозореца зимен,

леден дъжд се излива

и ме втриса от студ...

Много късно дойде...

ще приседнеш до мене

топло в мен ще се сгушиш

ще ме гледаш любовно

и с невинни очи,

докато те целуна

и заплача над теб...