Кварталното кафе е тихо...

Гневът пред чашата с коняк

гризе поредната любов

на някой неудачник нов,

лустросан от фалшив варак

под стария портрет усмихнат...

Часовникът е спрял съвсем -

ръждивото сърце не бие,

замръзнал е на три без пет...

Сърцето ми сковава лед.

Довечера ще се отбие

вълкът от самота вбесен

и нищо няма да открие,

освен страха у мен стаен...