Ще дойде есента, ще стане тихо.

Прозорците ще мигат запотени,

Липите без листа ще чакат никой,

заспивайки в мъглите примирено.

 

Ще бъде като смърт, като целувка,

като пожар през къса зимна вечер,

като една момичешка преструвка,

откраднала за миг живота нечий.

 

Но после есента ще ни помаха

и кротко по пътеката ще свие,

а птиците от топлата си стряха

ще възвестят, че аз и ти сме ние...

Есента във Вашия стих не е страшна. Тя е магнетична чаровница, която ни погалва с хладните си пръсти, за да сграбчим поривисто след това топлината на взаимността...
Много хора могат да се разпознаят в :
"Липите без листа ще чакат никой,

заспивайки в мъглите примирено."

И снимките от ваканцията ти погледнах сега - много са релаксиращи и хората на тях са готини!
Ако случайно спре да ме мързи, току виж съм постнала линк и към мои летни снимки! :)

Айде, де :) И вземи се обади :)