Не зная аз, дали ще те дочакам.

Ах, времето изтекло оттогава

Е сякаш тежък воденичен камък!

 

И аз го нося...

 

В една надежда само уповавам.

Разкъсват ме съмнения, въпроси,

Но твой единствено оставам.

 

Любов не прося!

 

Не зная ти дали ще се завърнеш,

Дали с усмивка аз ще те посрещна.

Дали  със нежност ти ще ме прегърнеш...

 

Но във сърцето си те нося!

си доста циничен, вулгарен /ти си го знаеш/:)) но при теб съм чела много хубави стихове и да се чуди човек от теб ли са, а може би от другото ти Аз скрито дълбоко, дълбоко...

Мерси. Аз съм си човек и толкова. Какво пречи да съм циничен и да пиша лирика?