Такааа...
Имало едно време...
Да, бе... Дръжки, едно време.
Всеки ден някой ни обяснява, че на кривия космос, ракетата му пречи.
А дали е така?
Днес се присетих за едно стихотворение на Валери Петров, писано, има - няма, преди 50 години, но което е по-достоверно от всичките пророчества на баба ти Ванга, деда ти Поньо и снаа ми Гюрга накуп.
Припомнете си го...

РEПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ

Кои книги напоследък
радват се на просто редък,
изумителен напредък?
Тези книги, тези книги
със убийства и интриги, 
дето, ха де, затвори ги, 
докато на „Плана” 5 
нашият майор напет, 
стиснал верен пистолет, 
не съзре следи, които 
водят към едно корито, 
ужким старо и разбито, 
но което, щом по цинка 
той го тръкне със пуцинка, 
ще разкрие начертан 
план на мотопед „Балкан”, 
който вража нам държава 
жаждува да притежава… 
Да, тез книги в страшна треска 
дирят се и гълтат днеска: 
книгите със шпионаж, 
книгите със саботаж – 
отче наш, 
тираж 
нам даж 
за тоз бранш
насущний наш!
А понеже всеки знае, 
че наистина така е, 
нека бъде този наш 
поетичен репортаж 
вместо във стила банален, 
в стил шпионско-криминален, 
взет от библиотека „Лъч”.
- О.К.! Тенк’ю вери мъч!

ГЛАВА ПЪРВА
- Тук нещо се крие!
Всичко гаче ли ясно не ми е! – 
си помислил другарят Попов, 
поддиректор на нашия нов 
комбинат за мазутови печки. – 
Тези гайки са майче мънечки 
и не знам как ще бъдат монтирани. 
От кого ли са те проектирани? – 
Тъй си казва значи той 
и сред планове безброй
вижда на един, че има 
разлика от 5 сантима. 
- Тука действа вража шайка! 
Ваш’та майка, наш’та гайка 
изменили сте нарочно 
с болта да не пасва точно! – 
Тъй извиква в гняв суров 
поддиректорът Попов 
и в подкрепа на това, 
неизрекъл тез слова, 
зърва видима едва, 
буквата латинска Хаш, 
със която някой враж 
специалист по саботаж 
не веднъж, не даже дваж, 
а дор триж със подла мисъл 
плана грешен бил подписал. 
- „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи? 
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ВТОРА

- Вината е в тора.
Такъв добив при толкоз фосфат! 
Но ще видим кой кум и кой сват! 
Така Спас, агронома, си каза 
и отвесната бръчка проряза 
още младото Спасово чело… 
А в тоз миг недалече от село, 
Във завода полиетиленов 
Инженерите Колев и Ненов 
Наблюдават със трепет и страх 
как пред тях 
етиленът на прах, 
наместо да втаса 
в прозрачна пластмаса, 
държи се в процеса съвсем непонятно, 
ултрагаменски и суперфосфатно!...
И тръгват по гарите 
Спас и другарите 
и ето накрая 
откриват оная 
бележка, съставена по всички правила, 
но с грешка, която била, значи, направила
в завода за шушляци тор да довтаса, 
а на блока със рапица – пластическа маса. 
Грешка? Може. Но защо? 
Не е толкоз просто то!
Налице е, явно, враж 
твърде подъл саботаж! 
Ако беше грешка баш, 
би ли етиленът наш, 
носил знака „Троен Хаш”, 
който не веднъж, не дваж, 
а навред три пъти баш 
този спец по саботаж, 
драснал е, за да докаже, 
че с такъв голям кураж е, 
та надсмива ни се даже! 
- „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ТРЕТА

… И ги пращат.
И за труд те се захващат,
но за жалост
и уви все нахалос
им върви:
Сред дошлите от чужбина 
са съмнителни двамина, 
но тоз има алиби, 
онзи пък едва ли би…

А във същото време 
саботьорът не дреме: 
Тук заводът за обуща
някакви кошмари пуща.

Там изписва института 
срещу западна валута
уред, обявен за брак
във века на Гей-Люсак.

Тука бива произведен
филм пореден – 
ама бледен, 
ама беден,
филма неден,
всичко от чужбина има,
даже има и да взима.

Там измисля се батерийка 
за откриване Америйка. 

Тук талант е съкратен 
и заместен със кретен.

Там споменатата „Плана” 
бива трижди разкопана, 
тъй че в кал остава скрито 
мотопедното корито. 

Там и там из края наш 
някой върши саботаж 
и под всеки саботаж
слага своя „Троен Хаш”…

Сред шишета, 
край кьошета 
на ухо мълвата шета, 
а мълва когато шета,
в миг я хващат аташета:

- Кой е този „Троен Хаш”?
- Наш не е! – Не е и наш!
- Е, че чий ще е тогаж?!
Уж не скръстваме ръце,
а пък на, едно лице, 
явно действащо за НАТО,
ни остава непознато.
Я да се порови всеки 
в тайните си картотеки! - 

И вълна вълната гони
към различни пентагони
и различни пентагони
вдигат рамене с пагони:

- Наш не е! – Не е и наш!
Имахме един на стаж
по аркутинския плаж, 
но забърка се в миш-маш, 
след което 
в МВР-то
пази горния етаж.
- Е, тогава кой е той, 
този предан нам герой, 
спъващ сам по почин свой 
болшевишкия им строй?...

(Краят – в следващия брой.)

***
- Не, не става тая
с края.
Искам кой е да узная! – 
Тъй ще каже някой патил 
от романите читател. 
А въпросната разгадка 
много проста е и кратка: 
Работата е, че Хаша
бил от азбуката наша 
и четял се значи не 
като „Хаш”, а като „Не”,
като наше „Н” трикратно, 
казващо съвсем понятно, 
че наред със всички вражи 
опити за саботажи 
има друг вид саботаж, 
не по чужди инструктаж, 
ами местен забутаж, 
недознаш и замоташ, 
чийто автор си е баш 
Н-якой Н-екадърник Н-аш!

Ето, ето
кой бил, дето
зашифрован бил под Н(е)-то: 
Н-якой Н-екадърник Н-аш, 
мой съсед и твой адаш,
скрит под кадров камуфлаж, 
но с глава от алабаш, 
който хем ни мъчи с дваж 
по-невидим саботаж, 
хем се пъчи, че е наш, 
и то наш със дълъг стаж, 
страшно наш като блиндаж
и на всичко наше страж!

…Със което и завършва 
този тайнствен репортаж.

(1965-1987, Валери Петров)

Аз предварително се извинявам, щото тук има неизчислим брой стойностни пуети и пуетеси, които са превелики, но какво да се прави - понякога на човек му се дояжда и обикновена яхния, хеле ако е прекалил с черния хайвер и гурме...

блогбегето са си ебали ветеро! Яки са. Супер яки. Мега яки. Жестоки!