Сред хиляди усмихнати лица,

защо ли само моето е мрачно?

Искрящи лумват приказни слънца,

изгасващи във мене се вторачват.

 

Наздравици звънят около мен,

но до сърцето ми и звук не стига.

За мен се сменят просто ден със ден

и съм дочел поредната си книга.

Не всеки може да понася суетата. Аз съм като теб. Ще цитирам нещо мое, което така потресе една атомна физичка, че ми рече: "Аз искам екземпляр от твоята книга, но без това стихотворение!"

САТУРНОВАТА ДУПКА

Ще падне сняг, ще дойде зима,
елхи ще светнат тъжно в мрака.
И всеки – кой каквото има –
със трепет от трапезата ще взима
с надежда здраве и сполука да дочака
.
Какво ли Новата година ще раздава?
Препечен хляб, а може ланшна плява.
Мечтан развод? На друг – имот.
Някои ще дирят щастие в чужбина,
а други тук късмет ще ринат с крина.

А може би столетник нейде ще издъхне,
ненужен, както всички стари Коледни елхи,
изсъхнали, изхвърлени, в контейнери напъхани.
Не е ли тъжна, тъжна всеки Бъдни вечер.
Молитвите ще трогнат ли небесния диспечер?

Кураж! Ще изгрее Слънце и в нашите души!
Пиер
ПС - Една моя сентенция: "Бъдещето принадлежи на търпеливите."