Да ме обичаш точно осем часа –

от вечерта до утрото свенливо

и да строшим рубинената чаша

със кипналата кръв от вино диво...

 

Да те обичам само тази вечер

и тази нощ от твойта плът да пия

като от хладен яз до остров речен,

та да ме хване твоята магия

 

и щом на заранта се видим чужди

и в пепел е превърната жарта ни

да пазя в мен искрици теменужни

от твоите очи и от страстта ни....

... макар и да не е от страстна нощ:
"да пазя в мен искрици теменужни
от твоите очи...."
Моят спомен е описан в постинга ми "Палто от норки".
ЧНГ!
Пиер
ПС - Извинявай, наложи се да поправя правописна грешка...