Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това „признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:“Това е животът!“

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина

:) В навечерието на празниците ми се иска да добавя само: "Обичай ближния си като самия себе си". Весели празници!

Правил е много грешки, особено в личния си живот, но той си ги е премислил, а това, което е оставил е незаменимо.
Имал е щастието да намери своята половинка, макар и доста късно, сигурно това го е вдъхновило за тази реч.
А като артист, сценарист, режисьор, даже и композитор, е нещо невероятно, има си запазено място в историята, няма друг като него.

... какво самочувствие демонстрират някои, гласувайки с кървави палци. Че речта на Чаплин не е лесна за разбиране, не е. Но тя извира директно от сърцето и съзнанието на един колос с огромен принос за световната култура.
Тези червени палци тълкувам като жалък опит на нищожества, надигащи се на пръсти, за да изглеждат по-големи.
Честита Коледа!

Пепи, червените палци са на обичайните тъпаци от блог.бг :)
Даже единият (рядко тъп таксиметров шофьор), бе написал, че този ми постинг бил много слаб, защото не умея да пиша :) :) :) Тъпакът дори не бе погледнал, че това е реч на Чарли Чаплин :) :) :)
Съвсем естествено коментарите им заминаха в небитието, защото кой ще дава трибуни на тъпи задници :)