Ако Малкия принц

бе пораснал,

навярно

би станал

генерал,

прокурор

и търговец на рози,

но поет не би бил,

не би имал звезда

и лисица – мъдрец,

нито гладна змия...

Той остана си

малък

и на нощния свод

на Вселената

в мрака

сътвори си дворец –

похлупак от стъкло,

през което да гледа

как светът се руши,

как убиват звезди,

как цветя се израждат

във отровен капан

и във своя чертог

като в топла утроба

ще заспи уморен,

а насън ще теши

неродената роза,

неродения грях

много влюбен,

но сам...

 

Мъдра и стойностна поезия...

Тази тъничка книжка - "Малкият принц" - на Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupеry ми е настолна. Преглеждам я винаги, когато ми е тъжно. А за малкия принц често се сещам.
Благодаря ти, Маринчо, че го съживи отново пред погледа ми. Уви, не си го представил малко по-весел. Но наистина, как да е ведро това чисто създание, щом
"сътвори си дворец –
похлупак от стъкло,
през което да гледа
как светът се руши".
Поне си оставил в края на стихотворението (Според мен една голяма въздишка по всичко несбъднато.) някаква възможност за някой от нас, който
"ще заспи уморен,
а насън ще теши
неродената роза,
неродения грях
много влюбен,
но сам..."