Постинг
20.11.2013 10:43 -
Малкият принц
Ако Малкия принц
бе пораснал,
навярно
би станал
генерал,
прокурор
и търговец на рози,
но поет не би бил,
не би имал звезда
и лисица – мъдрец,
нито гладна змия...
Той остана си
малък
и на нощния свод
на Вселената
в мрака
сътвори си дворец –
похлупак от стъкло,
през което да гледа
как светът се руши,
как убиват звезди,
как цветя се израждат
във отровен капан
и във своя чертог
като в топла утроба
ще заспи уморен,
а насън ще теши
неродената роза,
неродения грях
много влюбен,
но сам...
Мъдра и стойностна поезия...
цитирайТази тъничка книжка - "Малкият принц" - на Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupеry ми е настолна. Преглеждам я винаги, когато ми е тъжно. А за малкия принц често се сещам.
Благодаря ти, Маринчо, че го съживи отново пред погледа ми. Уви, не си го представил малко по-весел. Но наистина, как да е ведро това чисто създание, щом
"сътвори си дворец –
похлупак от стъкло,
през което да гледа
как светът се руши".
Поне си оставил в края на стихотворението (Според мен една голяма въздишка по всичко несбъднато.) някаква възможност за някой от нас, който
"ще заспи уморен,
а насън ще теши
неродената роза,
неродения грях
много влюбен,
но сам..."
цитирайБлагодаря ти, Маринчо, че го съживи отново пред погледа ми. Уви, не си го представил малко по-весел. Но наистина, как да е ведро това чисто създание, щом
"сътвори си дворец –
похлупак от стъкло,
през което да гледа
как светът се руши".
Поне си оставил в края на стихотворението (Според мен една голяма въздишка по всичко несбъднато.) някаква възможност за някой от нас, който
"ще заспи уморен,
а насън ще теши
неродената роза,
неродения грях
много влюбен,
но сам..."
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене