Моя грешна любов,

моя срамна болест,

топъл допир суров

и свенлива горест,

подранила зора

и бдение нощно,

тиха млада гора,

неразлистена още...

 

неизгасваща жар

от огнище студено,

извехтял календар

на сърцето сломено...

 

моя нежна любов

обругана и грешна,

как можах теб любов

толкоз късно да срещна

и за тебе дори

сред блатата нагазих,

но уви, но уви,

теб любов не опазих...

... ти пишеш любовна лирика по-хубаво от Сюлейман Великолепни. Значи бъдещите създатели на някой наш исторически филм ще трябва да те имат предвид за екипа си. Като казвам това, вземам под внимание и предходното:
"Сега прегръщаш
талия от мрамор
и каменни гърди
гръдта ти топлят..."
Ако не пуснеш този ми коментар, ще означава една реална рецензия по-малко. И защо? Защото е поднесена шеговито?

Досега не съм ти спирал коментари, нали? :)