Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2013 20:58 - Човек без сянка
Автор: turb04 Категория: Спорт   
Прочетен: 2290 Коментари: 5 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Замисляли ли сте се, какво би станало, ако нямате сянка? Ако вашата сянка спре някъде и остане там, без дори да ви попита и да се интересува как се чувствате?

Странно е да нямаш сянка...

Старите хора казват, че само мъртвите и върколаците нямат сянка, а аз не съм нито едното, нито другото. Поне не и в буквалния смисъл на думата.

А моята сянка ме изостави. Просто спря преди три години и отказа да мръдне оттам, където за последно видях усмивката на моята голяма обич...

Нещата продължиха своя естествен ход, Земята се въртеше, слънцето изгряваше и залязваше, хора умираха и се раждаха, а тя стоеше сиротна и чакаше....

Колко пъти ходих да й обяснявам, че всичко е свършило, че няма никакъв смисъл да стои и да чака, но – уви! Тя ме поглеждаше с бездънните си очи, поклащаше глава и през сълзи ми се усмихваше...

А, питате как живях и живея без сянка?

Как... На празен ход... Всичко преминава покрай мен, отбелязвам го, дори участвам, но е далечно и сякаш не се случва на мен, а на някой друг...

Вървя по плажовете и все се надявам, че изведнъж ще видя моята сянка да крачи усмихнато до мен.

Зиме спирам и се ослушвам, дали няма да доловя скърцането на стъпките й в снега....

През есента се опитвам да я примамя в закътаната просека на някоя гора и да я накарам да ми изплаче болката си...

Болката...

Господи, нима заради моята болка стои там и чака?! Или защото моята сянка е станала част и от самата нея и сега се разкъсва, накъде да хване....

Само да можех, с най-голяма радост бих й я дарил... Така, или иначе ми е все едно – моята сянка няма да се върне при мен, защото се плаши от тъгата ми....

 

Написах това преди известно време, не много отдавна. Бях в Сатурнова дупка и си виках - Хайде, от дупката е. Не може да ти е толкова празно и пусто.
Не може, ама може.
Днес излязох от съответната дупка, но вместо да се почувствам някак по-ведър и свеж (дори слънцето не бе декемврийско), усещам същата празнота, ако не и по-голяма...
Тези дни осъзнах едно - увредил съм се емоционално. В смисъл, относно връзките ми... Не мога да престана да Я търся и да сравнявам, а това е пагубно!
Разбирам, че започвам да Я идеализирам и фетишизирам в голяма степен, а това няма да доведе до нищо добро...
Лоша работа... Започвам да Я превръщам в някакво божество, а както знаете, хората изобщо не щат да се срещат с божествата си, а и последните не правят опити по въпроса...
И знаете ли кое е най-страшното? Не мога да харесам жена, а това никога не е било...
Мамка й и любов!
Моята работа стана като в оня виц с мравката и слоницата, където слоницата умряла по време на първата брачна нощ, а мравката си казала - Е, и какво сега? Една нощ кеф, цял живот копане!
Та и аз така се докарах...
Слушай какво, сянко! Я си дигай дърмите и се връщай, че да си заживея като нормален средностатистически мъж и да не ходя като ампе и ни жив, ни умрял!
ТЯ, Нейна Светлост Най-Обичаната си пита путката и сигурно и не се сеща, че ни се ебава майката и че ти дремеш и чакаш Годо не само да дойде, ами и да си иде пак и да дойде...
Ако си сянка на място ще се върнеш и ще се влачиш подире ми, а няма да кесиш на майната си и да лееш призрачни и сенчести сълзи...
Аз заради теб не мога да си хвана жена, така да знаеш!
Че коя нормална жена ще дойде при мъж без сянка! То мъж без сянка си е напарво като младоженек без хуй!
Много си гадна и не зная с какво да те залъжа...
Ако ми повъртиш още малко такива номера, аз ще те зарежа, пък тогава върви на майната си и си реви и точи сополи!
Не мога повече! Не разбираш ли?!
Три години и кусур ходя без сянка! Бях стигнал почти до оня свят, ама издрапах, та се върнах...
Живее ми се, Сянко! Още ми се живее, ама нямам радост...
Гледам хората из улиците и се чудя, дали не съм се превърнал в някакъв бездушен предмет....
Ужасно е!
Хайде, аз пак ще ида си легна, Тя сигурно пак ще дойде в съня ми да си мълчи, на сутринта пак ще съм ни жив, ни умрял, ама поне се надявам, че когато изляза на светло ще видя теб...

 

А това вече е от днес....

Много са интересни писанията с продължения, нали?!

А ако скоро Сянката ми се окаже по-далновидна от мен?

Ако моята смотана Сянка е вярвала повече от мен, ако тя е ЗНАЕЛА, че нищо не се губи, тогава?

Тогава е може би далеч по-разумно не Сянката да ходи подир мен, а аз да се движа и да я следвам...

Ще поживеем, ще видим...

Само се чудя, с какъв шрифт ще дописвам следващия път....

 

Е, скъпа моя Сянка, следва да призная, че тъпата ти упоритост е била необходима.

Успяхме да се съберем тримата пак там, на същото място.

Всъщност, ти си стояла непрекъснато там и всеки ден си я виждала,

Може да си й говорила, но нали си сянка и само аз те виждам, Тя надали изобщо те е чула...

А сега?

Ти не си се върнала окончателно при мен, но и не е да не те виждам чат-пат наоколо.

Чудя се, какво ли си намислила...

 

17.03.2012

Здравей, Сянко...

Вече сме само двамата, което значи, че всичко е мъртво...

Добре дошла и стягай куфарите. Тръгваме като скитници без дом и родина, пък докато ни е писано.

Точка....

 

Дванадесет дни след тези редове кола помете детето ми и то едва оживя...

Днес съм със сянка и с човек до себе си, но вярвайте на сенките си - те имат по-добър усет.




Гласувай:
18



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pvdaskalov - Дааа...
13.11.2013 21:49
Заради края на написаното е трудно човек да се шегува, но нали детето е живо и здраво сега? И вовеки да е така...
Та да си дойдем на приказката. Аз се чудя как си купи ти този мерцедес, а то, защото три години си пестил. Нито си хранил, нито си обличал сянката си. А мене питаш ли ме? През 1982-а се влюбих във втората кариатида от дясно-наляво в Свещарската гробница. Сянката ми идваше с мен вътре, уж да ми помага и да опъваме заедно рулетката. Не вярваш? Има ли лампи, има и сянка. Това е сериозно доказателство. Зависи къде ще застанеш. Понякога бяха няколко и всяка си оглеждаше по някоя каменна булка. Трите в ляво бяха съсухрени бабички, но останалите 7...Мммм! Та, моята сянка, когато мерех талията на любимката си - втората от дясно-наляво, ме тикна с коляно в един процеп на градежа, взе ми самоличността и сега пише тук от мое име. Въобще не й вярвайте!
Твоята история е покъртителна, Маринчо, но нали не целиш да ни разплачеш?! Идеята ти е чудесна. За съжаление, трудно е тъгата да роди хумор. Твоят е през сълзи. Но аз исках друго да кажа Май римски поет или философ (Не запомних кой точно) е писал, че "Сън на сянка е човекът." Да го каже един представител на Велика империя, говори всъщност колко скромни са били нейните мислители. А я виж нашите управници как са се оградили с ламаринени тараби... И то черни! Журналистката надникна с камерата отзад и се видяха широки стъпала. Пазейки си местото в телевизията или защото толкова разбира, обяви, че били сложени за здравина. А всъщност като се стъпи на тях, знаеш ли какъв як бой с палки може да стане по главите на студентите?
цитирай
2. shveik5 - Сянката ни ни прави някак си по 3D!
13.11.2013 21:52
Един наш съблогър Cvetankrastev го е илюстрирал също успешно : http://www.youtube.com/watch?v=i3xQ9BzWfZE

цитирай
3. pvdaskalov - Ех, Маринчо, Маринчо! Да е жива и здрава Уикипедията...
13.11.2013 23:37
Бързам да се поправя, та да не ми се смеят калоферските кокошки. Нали там съм зарязал библиотеката си, не можах да проверя чия е знаменитата фраза, цитирана от мен по-горе.
Зададох този въпрос на Интернета и се оказа, че преводът е по скоро следният:
„Човекът е сън на сянка” и представлява най-известният стих в Осмата ода от „Питийски оди” на Пиндар (522-443).
Роден е в Беотия, в село Киноскефалия (близо до Тива). Много е пътешествал, живял е в Сицилия и в Атина. Принадлежал е към знатно семейство, което е било в родствена връзка с аристократи от Спарта и Кирена. Пиндар се научил да свири на флейта от своя дядо Скопелин и продължил образованието си в Атина под ръководството на Агафокъл и Аполодор. По време на гръко-персийските войни Пиндар, по-всичко личи, че се е чувствал неловко поради преминаването на Тива на страната на Персия, защото неговият род можел да се проследи назад във времето до основаването на града от Кадъм.
За личния му живот се знае, че е имал съпруга на име Мегаклея и син на име Дефант, както и две дъщери - Евметида и Протомаха. Отива си на 79 години в Аргос.
Пиндар се прославя със своите епиникийски оди в чест на победителите от 4-те най-велики спортните състезания в древността: Олимпийските игри, Питийските игри, Немейските и Истмийските игри. Най-ранното произведение на Пиндар, което е датирано, е "10-та Питийска ода" (498 пр.н.е), а най-късното 8-ма Питийска ода (446 пр.н.е). Пиндар бил дълбоко религиозен и особено почитал Аполон. По-късно в храма на Аполон в Делфи показвали железния стол, на който е седял Пиндар.
Стихотворенията на Пиндар е прието да се считат за своеобразен еталон на загадъчност. Сложността в поезията му е породена отчасти от неестествения ред на думите. Пиндар жертва простотата на синтаксиса, за да построи желаната последователност от образи. Той използва и поетическа инверсия, хипербола, метафори и неологизми.
Авторитетът на поета бил висок още приживе. Самите гърци считали Пиндар за един от най-великите си поети...
цитирай
4. arrow11 - Моли се да не те огреят някой ден две ...
14.11.2013 15:41
Моли се да не те огреят някой ден две божествени слънца едновременно, че не искам да те мисля какво ще правиш тогава с две сенки. Има да се чудиш след коя да преплиташ краката ;) Поздрав!
http://www.youtube.com/watch?v=Q8OpclnjDHg
цитирай
5. turb04 - Аз вече съм му хванал цаката - те х...
14.11.2013 16:32
Аз вече съм му хванал цаката - те ходят и плетат сенчести крака подир мен ;)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: turb04
Категория: Спорт
Прочетен: 2650463
Постинги: 623
Коментари: 6144
Гласове: 16000
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031