Пигмалионе,

ти в кого се влюби?

Във камъка,

в идеята,

в жената,

или в ръката си,

с която ме погуби

превръщайки ме

в маска

от позлата?

 

Не ти ли стигах

топла, всеотдайна,

или не ти изпълних

идеала

да съм стихия,

ярка, но нетрайна

и да се изпаря в мъглата

бяла...

 

Сега прегръщаш

талия от мрамор

и каменни гърди

гръдта ти топлят...

Във лед загръщаш

скритата си драма

и сивите ти дни

умират с вопли...

... кой каза, че грешките се прощавали?
Прощават се - друг път.
И да се правим, че няма последствия от тях, сърбаме си попарата и гледаме да не ни видят сълзите в очите...
Ако греша, толкова виждам от своята орбита. Земята е покрита в мъгли и облаци, а от космическия студ там горе оптиката ми се заскрежава от дъха ми'
Поздрави от стария телескоп Пи-Ер!