Не си отивай...

ти едва пристигна

и твоето червило пари

по устните ми пребледнели...

недей..

вратата не затваряй

свали дъждовните си дрехи

и приседни до мене тихо...

а аз сред мрака ще запаля

в камината от черен камък

една свещица,

за да стопли

душата ти от студ скована...

а после нежно ще те взема

и ще те понеса нагоре...

към мен,

към моите чертози,

към моето сърце от болка

и кротичко ще те положа

на балдахина на скръбта...

и ще ти шепна цяла нощ

пиян от твоето дихание...

заспивай, обич моя...

Нежно и романтично..
С много обич!!

обичай ме, тихо, много тихо, ме обичай...
Поздрав! Разтопи сърцето ми....

Образно, словесно богато, реално, представимо, за завиждане. Жалко, че не можах да завърша като по-млад ремонта на старата къща в Калофер. Сега, все още, мога да пиша за такива работи, но не и да ги изживея реално.
Ако бъдещата ти стихосбирка не е на цена повече от половината ми пенсия, ще купя... две. От втората, като стане антикварна рядкост, ще забогатея и ще довърша започнатото в града на Ботев. Да има къде да се събираме ние, мъжлетата от Блог.бг. Има и втора къщичка за Бг.поетесите. тъй де, кой ще ни пали "камината от черен камък". Няма да минем с една свещичка в нея, за да стопли душите ни от студ сковани.
Калоферци казват, че щом в името на месеца има буквата "Р", трябвало да се пали печка.
Ама с тази буква започват и други хубави работи: ракия, резняк, рагу, рачи рулца, реване, ръка (която те милва), ромоленето на Тунджа. Е, да не развалям настроението, но на моите 70+ им приличат: ревматизъм, рахит, рататуй (че лесно се дъвче), радост в розовите сънища и ред различни решения (които може и да не се изпълнят).
Поздрави за разкошното произведение!