Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2013 14:34 - Беше...
Автор: turb04 Категория: Спорт   
Прочетен: 2978 Коментари: 10 Гласове:
26


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Всичко започна преди няколко седмици.
Очертаваше се поредният спокоен уикенд у дома. Не, че ми е скучно, защото татко винаги има какво да ми разкаже и какво да обсъждаме, но все пак сме непрестанно заедно.
Вкиснах се още повече, защото ми казаха, че ще имаме гости - по-точно гост.
Щеше да идва приятел на баща ми, който бегло си спомнях от детството.
Двамата с баща ми са служили заедно и имат старо приятелство. Често се чуват и виждат, но той не бе идвал у нас от доста време, незнайно (поне за мен) по какви причини.
Когато на вратата се звънна бях в моята стая и не излязох веднага.
Чувах гласовете на татко и мама, плюс още един плътен глас.
Малко по-късно отидох в хола, защото в края на краищата не можах да изляза, заради госта.
Както вече казах, спомнях си го твърде бегло и споменът бе размит, но влизайки се стъписах. Татко изглежда добре, а гостът, макар да беше по-голям с година-две, изглеждаше поне с десетина години по-млад.
Висок, мускулест, късо подстриган и.... усмихнат.
Татко ме представи шеговито, а той, без да спира да се усмихва ми подаде ръка.
Не зная защо, но се притесних и се изчервих, за което почти се намразих!
Последваха обичайните любезности за това, колко съм пораснала, колко съм се разхубавила, спомени за неща, които не помнех, но които бяха свързани с мен и други в този дух.
Седнахме на масата, а аз се паднах точно срещу него.
Чувствах се странно, защото нещо непрестанно ме караше да го гледам, а той го усети, макар да се правеше, че не го забелязва. На няколко пъти галантно ми долива чашата, а аз се чувствах като в небрано лозе.
След вечерята двамата с татко седнаха да си приказват, а аз се настаних в едно кресло отстрани и не можех да мръдна. Гледах го и колкото повече го гледах, толкова по-трудно ми бе да откъсна поглед. Просто го попивах с поглед и слушах, какво си говорят.
Той отдавна бе усетил, но продължаваше да говори с татко.
Времето минаваше, а аз изобщо бях забравила и за приятелите и за дискотеката.
Когато дойде време да си тръгва се обърна и ме погледна право в очите.
Коленете ми предателски омекнаха и пак се изчервих. И пак се намразих!
Този мъж ме караше да се чувствам объркана и просто не знаех, какво да кажа, той почти се забавляваше, а в очите му играеха някакви закачливи пламъчета.
Както и да е. Той си тръгна, помогнах на мама да разтребим и измием съдовете и си легнах.
Не можех да заспя. Станах и си включих компютъра, но ми беше неспокойно и безинтересно и го загасих.

Легнах си и започнах да си мисля за него и тогава изведнъж осъзнах, колко много го желая!

В първия момент се стъписах – та това е приятел на баща ми, че и по-голям от него, но усещах, че този довод няма да ме спре. Познавам се.

Заспах призори и се събудих след няколко часа.

Познайте, за кого си мислех.

И оттам нататък нещата се развиха по начин, по който не съм и предполагала.

От разговора им с татко бях чула, че пише, че има и издадени неща, но че голямата част от написаното е в интернет. Тогава чух и за този сайт.

Регистрирах се и започнах да чета, но не го намирах.

Един ден ми писа една жена.

Беше мила и лесно завързахме разговор.

Вече се бях изнервила от липсата на резултат и в един момент й казах, защо съм тук.

Какво бе учудването ми, когато се оказа, че тя е негов приятел! Стоях и не можех да повярвам! Каза ми, че той е спрял да пише тук, но че пише другаде и това ми стигаше.

Междувременно нещата при мен ставаха особени.

Бях разсеяна, не можех да се концентрирам и очевидно ми личеше.

Мама само ме подкачаше, но не се беше усетила как стоят нещата, докато татко ме гледаше замислено и сериозно. Издебна един момент, в който бяхме само двамата и си поговорихме. Татко е най-деликатния човек, когото познавам и не ме попита директно, но вече знаех, че всичко му е ясно.

Накрая дойде и ме прегърна и аз разбрах, че каквото и да се случи, той ще е до мен. Много си го обичам, моя татко!

Аз не съм най-примерната, обаче и тайничко бях преровила фонбука на мобилния му. Вече знаете защо.

Няколко дни след като разбрах, че не е тук му звъннах. Просто не издържах.

Това е най-дългия и сладък разговор, който бях водила до момента.

Беше невероятно честен с мен и ми каза, какво мисли без да се опитва да скрие, каквото и да било.

Но каквото и да бе казал, на мен ми беше все едно! Говорех с него, а онзи трепет в корема се засилваше все повече!

След това имаше и още, и още, и още разговори.

Вчера бях с него.

Беше невероятно и му го казах. Той се усмихна и ме погали, а след това се наведе и ме целуна.

Каквото и да бе казал, щеше да бледнее пред тази целувка!

И сега се питам – това ли е любовта?!

Досега си мислех, че съм обичала, но разбрах, че онази обич няма нищо общо с това.




Гласувай:
26



1. pvdaskalov - Интересна тема, интересен ъгъл на разглеждане...
08.11.2013 15:44
Иска ми се да коментирам, но в моите спомени нищо подобно не се е случвало. Когато бях младеж на възрастта на момичето от разказа, харесаше ли ми някоя кака, не можех да ходя, т.е. не коремът ме болеше. И не съм се влюбвал в приятелка на мама. Но тъй като винаги съм бил искрен, ще разкажа един подобен случай. Бяхме на "Царския остров" край Марица. В Пловдив. Беше неделя. Мама с две свои приятелки и дъщеричката на едната бяха на 10 метра от мен. Лежаха по корем. Естествено, гърдите им се виждаха почти до зърната. Аз често фиксирах с поглед момиченцето, което беше с 4 години по малко от мен, но беше напъпило и много сладко личеце си имаше. Другата, помня, нямаше деца. Дори си беше свалила горнището, но именно тя каза, а аз чух: "То ни гледа!" Това То не беше извънземно, а аз самият и не гледах тях, приятелките на мама, а момиченцето. Мама ги успокои: "Синът ми е още малък, не се сеща са тези работи!" Бог да я прости, горката! Дано е живо и здраво поне момиченцето, макар сега да е на 64+.
Поздрави, Маринчо. Направо ти се чудя как пишеш, без спомените да са твои, освен да си бил самият ти - този младоликият, дето ходи на фитнес, а жените се спъват на тротоара, като го видят.
цитирай
2. turb04 - Там е работата, че и аз не сом го пи...
08.11.2013 15:50
Там е работата, че и аз не сом го писал, а въпросното момиче...
А една моя много добра приятелка от блог.бг попаднала на нея и после ме светна и мен...
Такива работи, ама минали.
цитирай
3. pvdaskalov - Ти...
08.11.2013 16:43
Ти си голям привърженик на реала, но запомни, че идва време, когато човек е петимен дори и за един по-реалистичен сън. Събужда се и... диша като на 20. Гарантирам!
цитирай
4. arrow11 - Когато си влюбен, възрастта няма ...
08.11.2013 18:48
Когато си влюбен, възрастта няма никакво значение.
цитирай
5. aip55 - Пикантна историйка си
08.11.2013 19:10
написал Турбо.....Хубаво щеше да е да има и продължение с хепиенд!
цитирай
6. turb04 - Ти си голям привърженик на реала, но ...
08.11.2013 19:54
pvdaskalov написа:
Ти си голям привърженик на реала, но запомни, че идва време, когато човек е петимен дори и за един по-реалистичен сън. Събужда се и... диша като на 20. Гарантирам!


Може, но още не съм го достигнал :) Имам си як реал, засега :)
цитирай
7. turb04 - Когато си влюбен, възрастта няма ...
08.11.2013 19:54
arrow11 написа:
Когато си влюбен, възрастта няма никакво значение.



Така е, ама щяха да ме изядат и за тази връзка и то разни селски бекове и тъпи селски пръчки... Не било морално...
цитирай
8. travell - :)
08.11.2013 19:55
Върти ми се в главата един възможен край. Турбо, ако нямаш друго нещо предвид и искаш да завършиш историята, утре ми пиши на лични да ти кажа идеята :)
Сега нямам много време... Ако ли не, и така да остане пак е добре. Всеки си я доразвива по свой начин и това и е чара!
цитирай
9. turb04 - написал Турбо. . . . . Хубаво щеше да е ...
08.11.2013 19:56
aip55 написа:
написал Турбо.....Хубаво щеше да е да има и продължение с хепиенд!


Няма как да има хепиенд... Нещата отдавна приключиха...
цитирай
10. turb04 - Не си видял последните ми комент...
08.11.2013 19:58
Не си видял последните ми коментари...
цитирай
11. vmir - Ужасна за мъжа ситуация.
09.11.2013 08:00
Отвъд суетността, че "все още ставаш" стои мисълта как задоволяваш великите очаквания, които много рядко могат да бъдат ограничени само до креватните гимнастики без цената на емоционални и дори психически сривове. Просто всяко изживяване си има моментен, близък, среден и далечен план, които непрекъснато си противоречат или пречат един на друг.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: turb04
Категория: Спорт
Прочетен: 2649678
Постинги: 623
Коментари: 6144
Гласове: 16000
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031