Всичко започна преди няколко седмици.
Очертаваше се поредният спокоен уикенд у дома. Не, че ми е скучно, защото татко винаги има какво да ми разкаже и какво да обсъждаме, но все пак сме непрестанно заедно.
Вкиснах се още повече, защото ми казаха, че ще имаме гости - по-точно гост.
Щеше да идва приятел на баща ми, който бегло си спомнях от детството.
Двамата с баща ми са служили заедно и имат старо приятелство. Често се чуват и виждат, но той не бе идвал у нас от доста време, незнайно (поне за мен) по какви причини.
Когато на вратата се звънна бях в моята стая и не излязох веднага.
Чувах гласовете на татко и мама, плюс още един плътен глас.
Малко по-късно отидох в хола, защото в края на краищата не можах да изляза, заради госта.
Както вече казах, спомнях си го твърде бегло и споменът бе размит, но влизайки се стъписах. Татко изглежда добре, а гостът, макар да беше по-голям с година-две, изглеждаше поне с десетина години по-млад.
Висок, мускулест, късо подстриган и.... усмихнат.
Татко ме представи шеговито, а той, без да спира да се усмихва ми подаде ръка.
Не зная защо, но се притесних и се изчервих, за което почти се намразих!
Последваха обичайните любезности за това, колко съм пораснала, колко съм се разхубавила, спомени за неща, които не помнех, но които бяха свързани с мен и други в този дух.
Седнахме на масата, а аз се паднах точно срещу него.
Чувствах се странно, защото нещо непрестанно ме караше да го гледам, а той го усети, макар да се правеше, че не го забелязва. На няколко пъти галантно ми долива чашата, а аз се чувствах като в небрано лозе.
След вечерята двамата с татко седнаха да си приказват, а аз се настаних в едно кресло отстрани и не можех да мръдна. Гледах го и колкото повече го гледах, толкова по-трудно ми бе да откъсна поглед. Просто го попивах с поглед и слушах, какво си говорят.
Той отдавна бе усетил, но продължаваше да говори с татко.
Времето минаваше, а аз изобщо бях забравила и за приятелите и за дискотеката.
Когато дойде време да си тръгва се обърна и ме погледна право в очите.
Коленете ми предателски омекнаха и пак се изчервих. И пак се намразих!
Този мъж ме караше да се чувствам объркана и просто не знаех, какво да кажа, той почти се забавляваше, а в очите му играеха някакви закачливи пламъчета.
Както и да е. Той си тръгна, помогнах на мама да разтребим и измием съдовете и си легнах.
Не можех да заспя. Станах и си включих компютъра, но ми беше неспокойно и безинтересно и го загасих.
Легнах си и започнах да си мисля за него и тогава изведнъж осъзнах, колко много го желая!
В първия момент се стъписах – та това е приятел на баща ми, че и по-голям от него, но усещах, че този довод няма да ме спре. Познавам се.
Заспах призори и се събудих след няколко часа.
Познайте, за кого си мислех.
И оттам нататък нещата се развиха по начин, по който не съм и предполагала.
От разговора им с татко бях чула, че пише, че има и издадени неща, но че голямата част от написаното е в интернет. Тогава чух и за този сайт.
Регистрирах се и започнах да чета, но не го намирах.
Един ден ми писа една жена.
Беше мила и лесно завързахме разговор.
Вече се бях изнервила от липсата на резултат и в един момент й казах, защо съм тук.
Какво бе учудването ми, когато се оказа, че тя е негов приятел! Стоях и не можех да повярвам! Каза ми, че той е спрял да пише тук, но че пише другаде и това ми стигаше.
Междувременно нещата при мен ставаха особени.
Бях разсеяна, не можех да се концентрирам и очевидно ми личеше.
Мама само ме подкачаше, но не се беше усетила как стоят нещата, докато татко ме гледаше замислено и сериозно. Издебна един момент, в който бяхме само двамата и си поговорихме. Татко е най-деликатния човек, когото познавам и не ме попита директно, но вече знаех, че всичко му е ясно.
Накрая дойде и ме прегърна и аз разбрах, че каквото и да се случи, той ще е до мен. Много си го обичам, моя татко!
Аз не съм най-примерната, обаче и тайничко бях преровила фонбука на мобилния му. Вече знаете защо.
Няколко дни след като разбрах, че не е тук му звъннах. Просто не издържах.
Това е най-дългия и сладък разговор, който бях водила до момента.
Беше невероятно честен с мен и ми каза, какво мисли без да се опитва да скрие, каквото и да било.
Но каквото и да бе казал, на мен ми беше все едно! Говорех с него, а онзи трепет в корема се засилваше все повече!
След това имаше и още, и още, и още разговори.
Вчера бях с него.
Беше невероятно и му го казах. Той се усмихна и ме погали, а след това се наведе и ме целуна.
Каквото и да бе казал, щеше да бледнее пред тази целувка!
И сега се питам – това ли е любовта?!
Досега си мислех, че съм обичала, но разбрах, че онази обич няма нищо общо с това.
Поздрави, Маринчо. Направо ти се чудя как пишеш, без спомените да са твои, освен да си бил самият ти - този младоликият, дето ходи на фитнес, а жените се спъват на тротоара, като го видят.
А една моя много добра приятелка от блог.бг попаднала на нея и после ме светна и мен...
Такива работи, ама минали.
Може, но още не съм го достигнал :) Имам си як реал, засега :)
Така е, ама щяха да ме изядат и за тази връзка и то разни селски бекове и тъпи селски пръчки... Не било морално...
Сега нямам много време... Ако ли не, и така да остане пак е добре. Всеки си я доразвива по свой начин и това и е чара!
Няма как да има хепиенд... Нещата отдавна приключиха...