Всичко започна преди няколко седмици.
Очертаваше се поредният спокоен уикенд у дома. Не, че ми е скучно, защото татко винаги има какво да ми разкаже и какво да обсъждаме, но все пак сме непрестанно заедно.
Вкиснах се още повече, защото ми казаха, че ще имаме гости - по-точно гост.
Щеше да идва приятел на баща ми, който бегло си спомнях от детството.
Двамата с баща ми са служили заедно и имат старо приятелство. Често се чуват и виждат, но той не бе идвал у нас от доста време, незнайно (поне за мен) по какви причини.
Когато на вратата се звънна бях в моята стая и не излязох веднага.
Чувах гласовете на татко и мама, плюс още един плътен глас.
Малко по-късно отидох в хола, защото в края на краищата не можах да изляза, заради госта.
Както вече казах, спомнях си го твърде бегло и споменът бе размит, но влизайки се стъписах. Татко изглежда добре, а гостът, макар да беше по-голям с година-две, изглеждаше поне с десетина години по-млад.
Висок, мускулест, късо подстриган и.... усмихнат.
Татко ме представи шеговито, а той, без да спира да се усмихва ми подаде ръка.
Не зная защо, но се притесних и се изчервих, за което почти се намразих!
Последваха обичайните любезности за това, колко съм пораснала, колко съм се разхубавила, спомени за неща, които не помнех, но които бяха свързани с мен и други в този дух.
Седнахме на масата, а аз се паднах точно срещу него.
Чувствах се странно, защото нещо непрестанно ме караше да го гледам, а той го усети, макар да се правеше, че не го забелязва. На няколко пъти галантно ми долива чашата, а аз се чувствах като в небрано лозе.
След вечерята двамата с татко седнаха да си приказват, а аз се настаних в едно кресло отстрани и не можех да мръдна. Гледах го и колкото повече го гледах, толкова по-трудно ми бе да откъсна поглед. Просто го попивах с поглед и слушах, какво си говорят.
Той отдавна бе усетил, но продължаваше да говори с татко.
Времето минаваше, а аз изобщо бях забравила и за приятелите и за дискотеката.
Когато дойде време да си тръгва се обърна и ме погледна право в очите.
Коленете ми предателски омекнаха и пак се изчервих. И пак се намразих!
Този мъж ме караше да се чувствам объркана и просто не знаех, какво да кажа, той почти се забавляваше, а в очите му играеха някакви закачливи пламъчета.
Както и да е. Той си тръгна, помогнах на мама да разтребим и измием съдовете и си легнах.
Не можех да заспя. Станах и си включих компютъра, но ми беше неспокойно и безинтересно и го загасих.
Легнах си и започнах да си мисля за него и тогава изведнъж осъзнах, колко много го желая!
В първия момент се стъписах – та това е приятел на баща ми, че и по-голям от него, но усещах, че този довод няма да ме спре. Познавам се.
Заспах призори и се събудих след няколко часа.
Познайте, за кого си мислех.
И оттам нататък нещата се развиха по начин, по който не съм и предполагала.
От разговора им с татко бях чула, че пише, че има и издадени неща, но че голямата част от написаното е в интернет. Тогава чух и за този сайт.
Регистрирах се и започнах да чета, но не го намирах.
Един ден ми писа една жена.
Беше мила и лесно завързахме разговор.
Вече се бях изнервила от липсата на резултат и в един момент й казах, защо съм тук.
Какво бе учудването ми, когато се оказа, че тя е негов приятел! Стоях и не можех да повярвам! Каза ми, че той е спрял да пише тук, но че пише другаде и това ми стигаше.
Междувременно нещата при мен ставаха особени.
Бях разсеяна, не можех да се концентрирам и очевидно ми личеше.
Мама само ме подкачаше, но не се беше усетила как стоят нещата, докато татко ме гледаше замислено и сериозно. Издебна един момент, в който бяхме само двамата и си поговорихме. Татко е най-деликатния човек, когото познавам и не ме попита директно, но вече знаех, че всичко му е ясно.
Накрая дойде и ме прегърна и аз разбрах, че каквото и да се случи, той ще е до мен. Много си го обичам, моя татко!
Аз не съм най-примерната, обаче и тайничко бях преровила фонбука на мобилния му. Вече знаете защо.
Няколко дни след като разбрах, че не е тук му звъннах. Просто не издържах.
Това е най-дългия и сладък разговор, който бях водила до момента.
Беше невероятно честен с мен и ми каза, какво мисли без да се опитва да скрие, каквото и да било.
Но каквото и да бе казал, на мен ми беше все едно! Говорех с него, а онзи трепет в корема се засилваше все повече!
След това имаше и още, и още, и още разговори.
Вчера бях с него.
Беше невероятно и му го казах. Той се усмихна и ме погали, а след това се наведе и ме целуна.
Каквото и да бе казал, щеше да бледнее пред тази целувка!
И сега се питам – това ли е любовта?!
Досега си мислех, че съм обичала, но разбрах, че онази обич няма нищо общо с това.
"Прочетох писмата ти от Пастух
Главорезите на хамас почнаха да се преда...
Поздрави, Маринчо. Направо ти се чудя как пишеш, без спомените да са твои, освен да си бил самият ти - този младоликият, дето ходи на фитнес, а жените се спъват на тротоара, като го видят.
А една моя много добра приятелка от блог.бг попаднала на нея и после ме светна и мен...
Такива работи, ама минали.
Може, но още не съм го достигнал :) Имам си як реал, засега :)
Така е, ама щяха да ме изядат и за тази връзка и то разни селски бекове и тъпи селски пръчки... Не било морално...
Сега нямам много време... Ако ли не, и така да остане пак е добре. Всеки си я доразвива по свой начин и това и е чара!
Няма как да има хепиенд... Нещата отдавна приключиха...