Гледам от години случващото се у нас.

То не бяха пирамиди, то не бяха безумни правителства, умишлен фалит на банките и държавата, мутри, меко казано странни политици с още по-странни действия, нямащи нищо общо с политиката, комунисти, "експерти", комсомолци, икономисти, царе, педерасти, шерифи.... Кой ле ни й се изреди на бедна България, ерго - на нас самите.

Чудно ми е, какво още чакаме и няма ли да осъзнаем, че "политиката" на "призваните ни политици" е физическото унищожение на древния ни народ?

Зная за глада през 1990 година, спомням си бясно препускащия долар и главоломно сриващият се лев, но знаете ли каква е разликата?

През 1990 година хората още имаха средства, натрупани по време на онази сбъркана еврейска идеология, наречена първо комунизъм, а после социализъм. Тогава бе отхапана много голяма хапка от натрупаните и скътани парици на гражданите български.

През 1996 също имаше пари, затова имаше и търговия и активност и по време на този безумен и несигурен период.

А сега?

Сега всичко е замряло.

Няма пари, няма търговия, няма активност, няма френетично предколедно пазаруване.

Има сметки, задължения по кредити и отчаяние.

Ще има постни чушки и тиквеник, но може би няма да има месо...

Пак ще има сметки - за Топлофикация, ЧЕС, ЕОН, ОВН, Софийска вода и.... за данъчните, естествено.

Пенсиите са жалки. Безработицата, особено в страната, убийствена.

Елхите са като припалени кандила в мрачно студено гробище, а разните му там джингълбелс-и и подобни малоумни песнички звучат като гавра...

Някой да се е замислял, защо изобщо живеем?

За смисъла на собственото му битие?

Дали има мечти? Надежди? Чистота на духа и високи идеали?

Гледам всичко това, гледам чалгизираната и неграмотна генерационна вълна и ми става страшно.

И мъчно.

Мъчно за онези, които поради идеализъм, глупост, или робска психика полагаха 45 години основите на сегашния ни концлагер.

Мъчно за онези, които лишихме от бъдеще и които ще станат жертвата на неграмотната мургава орда, защото последната е борбена и жизнеспособна.

Какво искат от нас, а?

Май формулата не е променена, нищо че другарят Сталин отдавна е изгнил - Мъртвият българин е най-добрият българин!

Ето затова е и моят предколеден призив:

За Бога, братя българи, умирайте!!!

Много мрачно, но истина, приятел... Явно много са мераците да се затрие древния ни народ, който кой знае защо вместо да се осъзнава и да се обединява, все повече изпростява, разединява се и се оставя, че дори и помага с безразличието си на своите сатрапи и заличители да го стъпчат и унищожат... Затова моят призив е: Като ще се мре, поне да е в честен бой с гордо вдигната глава, а не в калта, заедно с прасетата и помиярите!

А, дано, ама надали...

Започвам и аз да коментирам съвсем накратко, какъвто пример ти даваш:
1. За Бога, братя българи, не унивайте!!!
2. За Бога, братя българи, не умувайте!!!

Пешо, малко късен призив, ама дано пък някой го чуе...

Братя българи, напук не умирайте! :))

- За Бога, братя българи, махайте се оттук... и дори ще взема да си последвам призива. Основната Причина? - уникална, изтощителна, повсеместна простотия...

Българинът прави обратното на всеки призив.

Ако 'мургавата орда' е борбена и жизнеспособна, влиза в сила закона за естествения подбор.

моят си ми е самодостатъчен...
:)

Защо ми се струва, че у нас естественият подбор отдавна е започнал. Прибави и привилегиите, които им се дават. И не само на тях. Уморените въздишки на майка България не изстрелва ли непрекъснато навън най-талантливото, най-жизнеспособното, което се стапя, разтваря в тамошната среда? А тук не правят ли опити (уви, сполучливи!) да ни управляват представители на уж малцинствени групи? Някога в Либия имах приятели сирийци, приятел от студентските години ми беше и Ахмед Алгафари, лека му пръст. Те бяха разкошни хора, дружелюбни, дори жертвоготовни. Но днес, когато няма работни места дори за собствените ни деца? Отново привилегировани назначения... Стапяме се, Валентине, изчезваме. Тук аз просто припявам на твоите мисли.
Поздрави и за теб, и за домакина на постинга, дал ни подслон. Едва ли сме му нарушили рахата. Той е по-опечален и от нас понякога...