В очите ти угаснало е лятото.

Навярно ми е време да си тръгвам,

щом в чашата между следи от млякото

се крие сянката на обич първа.

 

Ще се загледам в залеза в зениците,

по склона на гърдите ти ще падна,

ще полетя на юг, ще следвам птиците

и ще оплаквам обичта си гладна.

 

А сетне ще се върна с минзухарите,

за да откъсна първото кокиче

и ще се рея клетник над върхарите

с очи да диря моето момиче.

 

Когато го открия ще откъсна

крилете си, за да не му избягам

и тихо от скръбта си ще възкръсна

в едни очи, лишени от измама.

"А сетне ще се върна с минзухарите,
за да откъсна първото кокиче
и ще се рея клетник над върхарите
с очи да диря моето момиче.

Когато го открия ще откъсна
крилете си, за да не му избягам
и тихо от скръбта си ще възкръсна
в едни очи, лишени от измама."

Тези редове, според мене, превъзхождат всички твои секс-анализи в последно време.
Поздравления!

Благодаря ти, но едното няма нищо общо с другото. :)

Пиер е прав! Даа...
Тука вече за това стихо забележки нямам никакви!

Ха ха и внимавай с Минзухарите, доста опасни били казват ;)

Абе, вие едностранни личности ли сте?

Турбото продължава да е на пълни обороти!

Нееее... не си късай крилете! Номерът е да имаш криле и да не избягаш. Това можеш ли го?

"по склона на гърдите ти ще падна"...

Ама като сълза ли ще се търколиш ... и ще потекат ли пълноводни реки... щото съм си приготвила вече носна кърпа ...


:)

Явно поезията много те обича, щом така ти се отдава без остатък. :)

Ами, нали затова е турбо :)

Аман от номера ;)

Поне преди ме обичаше :) Сега не зная :)

Браво!

Мерси!

хубаво!

всъщност. :-)
Поздрави!