Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2013 09:41 - Славеят
Автор: turb04 Категория: Спорт   
Прочетен: 1461 Коментари: 9 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Той беше малко и крехко момче с тънка и прозрачно-бяла кожа и с невероятни големи черни очи.

Бе по-дребничък от децата на неговата възраст, но за сметка на това вечно замисленото му лице му даваше вид на по-голям.

Беше саможиво и замислено момче и рядко излизаше навън да играе с другите. Предпочиташе да седи у дома и да чете, защото книгите бяха неговата стихия. Там той откриваше своите светове и въображението му го превръщаше в невероятни и чудни герои.

Родителите му бяха свикнали с поведението му и отдавна се бяха отказали да го карат да излиза и играе с другите деца. Той беше здрав, хранеше се и спеше нормално и много рядко боледуваше, та затова го оставиха на собствените му занимания, още повече, че не им създаваше никакви неприятности.

Беше малко след Гергьовден, когато баща му донесе птичката.

Искаше да го зарадва и успя!

Първата вечер момчето не се отдели от клетката и съзерцаваше съсредоточено новия си приятел.

Славеят подскачаше по миниатюрните люлчици и също хвърляше по един поглед към новия си стопанин. Така вечерта премина във взаимно съзерцание и изследване.

Следващия ден момчето се върна на бегом от училище и първата му работа бе да отиде до клетката.

Птичката беше кацнала в горната част на кафеза и го наблюдаваше, въртейки и накланяйки глава.

Той смени водата и добави още храна, а след мъничко славеят се престраши и започна да кълве, поспирайки от време на време за да хвърли един поглед, какво прави това огромно същество...

Дните минаваха, а момчето все по-дълго се застояваше пред клетката. Започна да говори на птичката, а след време примъкна наблизо едно кресло, седна и започна да чете на глас.

Птичката подскачаше из кафеза и го гледаше.

Когато времето се затопли започна да слага кафеза на перваза на прозореца. Естествено и той беше там и не се отделяше от пернатото си приятелче.

Птичката бе свикнала с него и когато той подадеше пръстче през преградите на клетката, тя идваше и кацаше на него.

Той беше много щастлив, защото за пръв път имаше истински приятел!

Една сутрин, докато отново стоеше до кафеза, отвън се чу птича песен.

Славеят трепна, подскочи няколко пъти из клетката и запя!

Тогава осъзна, че до момента птицата не беше чуруликала!

Отвън се чуха трелите на другата птица, а неговият приятел отговаряше и подскачаше развълнувано насам-натам.

На другия ден нещата се повториха, а после пак и пак, и пак.

Неговият приятел стоеше омърлушен и незаинтересован и не обръщаше много внимание на случващото се около него. Оживяваше се единствено тогава, когато чуеше песента на другата птица.

В една юнска сутрин през сълзи отвори вратичката на клетката и птичката излетя!

Плака много... Спря да се храни и нищо не правеше – стоеше до прозореца от съмване до мрак. Клетката стоеше там, на перваза с отворена вратичка, все едно птичката току-що бе излетяла.

В края на седмицата изгуби надежда и отчаянието го налегна. Беше му мъчно, но нито за миг не съжали, че пусна приятеля си на свобода – нали го беше направил щастлив!

Примири се, но загубата на любимото му същество му тежеше.

Родителите му предложиха да му вземат нова птичка, но момчето твърдо отказа.

Бяха минали няколко седмици, когато една сутрин се събуди от птича песен.

Скочи и разтърка сънените си очи!

Там, вътре в клетката на перваза на прозореца стоеше неговият славей! Беше кацнал на най-високата люлка, гледаше момчето и пееше!

Пееше най-прекрасната песен!

Песента на обичта!

 

“Ако обичаш някого по-силно от себе си – пусни го на свобода! Ако той те обича – ще се върне!”




Гласувай:
25
0



1. pvdaskalov - Чудесна сентенция!
28.10.2013 09:59
“Ако обичаш някого по-силно от себе си – пусни го на свобода! Ако той те обича – ще се върне!”

Изглежда моята съпруга я е знаела, защото 33 години ме пускаше с усмивка на безброй командировки...
цитирай
2. turb04 - Умна е леля Лида :)
28.10.2013 10:00
Умна е леля Лида :)
цитирай
3. blondinkas4uk09 - Как
28.10.2013 11:14
да гласувам поне още веднъж с палчето нагоре... ;)
цитирай
4. turb04 - Щом те напъва ;)
28.10.2013 11:14
Щом те напъва ;)
цитирай
5. batogo - !!!:)))Поздрав за безценния разказ!
28.10.2013 11:44
С радост и удовлетворение чета блога ти. А мисълта, с която завършваш разказа е една от най-великите истини на живота.
цитирай
6. turb04 - Благодаря ти!
28.10.2013 12:03
Благодаря ти!
цитирай
7. pvdaskalov - Има една стара приказка...
28.10.2013 13:39
... дай на българина третия акъл. Забравил съм обосновката на тази мисъл, но понеже се чувствам 24 К българин, позволявам си да направя втори коментар на сентенцията:
“Ако обичаш някого по-силно от себе си – пусни го на свобода! Ако той те обича – ще се върне!”
Абе, господа и госпожи от Правителството и Парламента, дайте възможност на хората да подишат свободно. Пуснете ги на нови избори, за да видим дали ще се върнат при вас!
Или ви е страх, че той - НАРОДЪТ - не ви обича?
цитирай
8. anin - Така е!
28.10.2013 16:20
Добре казано!
цитирай
9. tota - Поздрави!
29.10.2013 07:34
За разказа и за сентенцията!! “Ако обичаш някого по-силно от себе си – пусни го на свобода! Ако той те обича – ще се върне!”
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: turb04
Категория: Спорт
Прочетен: 1665670
Постинги: 620
Коментари: 6144
Гласове: 15988
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930