Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2013 10:45 - Врагът
Автор: turb04 Категория: Спорт   
Прочетен: 1598 Коментари: 5 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Всички в къщата бяха заспали отдавна. Тя беше седнала на леглото и бе обгърнала голите си колене с ръце, а брадичката й бе опряна на коленете. Отдавна бе минала полунощ, но тя не заспиваше. Беше решила, че тази нощ ще вземе решение. Бе го решила след поредния скандал с майка си и поредната нощ, в която той отново се бе появил.
Всъщност, полека – лека нощите станаха за нея част от истинския й живот. Този през деня бе станал някак си сив и постепенно тя започна да не му обръща внимание. Никой не можеше да разбере защо тя бавно се дистанцира от всички и се затвори в себе си. Майка й забелязваше промяната, но го отдаваше на друго. А всъщност всичко започна през нощта.
Събуди се някъде около час преди разсъмване. Спеше по принцип много дълбоко и се учуди. Но още преди да отвори очи усети, че в стаята има нещо различно. Имаше някакво напрежение, някакъв заряд, като при буря. Настръхна и се уплаши. Реши, че това са глупости и отвори очи. В същия момент се вцепени и я обля ледена пот... Той стоеше до вратата. Прав. Гледаше я без да мига...
Прииска й се да извика, но викът й заседна в гърлото. Това не е възможно, каза си тя. Той е мъртъв, не може да е тук. Отново затвори и отвори очи. Стоеше си там и я гледаше. След около минута – две внезапно изчезна. Тогава усети, че се тресе. Погледна ръцете си и ни в клин, ни в ръкав се засмя. Остър, нервен смях. Не можа да мигне до сутринта...
Когато след изгрев слънце страхът й попремина се замисли. Той бе умрял при странни обстоятелства. Така и не стана много ясно как. По чужда воля тя го остави и след броени месеци той се разболя от скоротечен рак. Беше й пратил един СМС да отиде да го види, но тя така и не се реши. Десет дни по-късно разбра, че е починал.
Не плака. Бяха й напълнили главата с какви ли не щуротии за него и тя бе повярвала.
След онази нощ, той започна да се появява все по-често и по-често.
Първоначално тя се задушаваше от страх, но бавно осъзна, че неговото присъствие не вещае зло. Той стоеше на прага и я гледаше и всеки следващ път престоят се удължаваше. Тя се опитваше да го заговори, но той не отронваше и звук. В очите му обаче се четяха сменящи се емоции.
Един ден, когато минаваше покрай Народния театър я спря някаква циганка. Тръгна да й говори изтърканите простотии, но изведнъж я видя как се сепва, а по лицето й се изписа някаква смесица от жал и страх. Тогава й каза, че той винаги е до нея, но не може да й говори, защото “са му вързали устата”. Тя я попита кой го е направил, но жената избягна погледа й и не й отвърна. Каза й как да постъпи за да го развърже, но й каза също, че той няма да се отдели от нея, докато е жива.
Дълго се колеба дали да изпълни това, което циганката й каза, но вече искаше да говори с него. Два дни след това го направи.
Същата вечер той се появи два часа по-рано от обикновеното. За пръв път се усмихна. Беше забравила усмивката му.... Така й се усмихваше в моментите, когато бяха много щастливи заедно. Разплака се. Той пристъпи към нея и я погали по косите. Усети нещо като повей.
Запита го нещо и когато той отговори тя подскочи! Не го очакваше. Разказа й какво се беше случило и кой му беше докарал рака.. Не беше умрял от естествена смърт. Ако бе продължил да живее щеше да се излекува, били казали лекарите. Само че той не искал да живее без нея...
Започна да идва всяка нощ. Сядаше до краката й и я гледаше усмихнат! Господи! В очите му се четеше такава обич, преданост и покорство, каквито се четат в очите на кучето, когато гледа господаря си!
И тогава нощите станаха за нея дни, а дните се превърнаха в тягостен товар. Тя чакаше с нетърпение другите да се ометат и да заспят и да бъде с него! Не можеше без него... Искаше й се някак да няма дни, а само нощи, за да е близо до него. За да са двама. Започна да плаче през деня, защото й липсваше... Чудеха й се, пращаха я по лекари, но тя на никого не каза...

Тази вечер щеше да вземе съдбоносното решение. На практика вече го бе направила, но трябваше да го изпълни. Чакаше го да дойде, за да си тръгнат заедно. Завинаги. Да останат заедно във вечността.
В момента в който го видя глътна отровата...




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blondinkas4uk09 - He така,
25.10.2013 15:23
искам някакви по-ведри неща да пишеш :)
цитирай
2. turb04 - Много искаш ;)
25.10.2013 15:33
Много искаш ;)
цитирай
3. pvdaskalov - Класическо решение,
25.10.2013 16:43
но дали е правилно?
цитирай
4. anin - Казват, че
25.10.2013 18:44
Самоубийците отиват на кофти места...
цитирай
5. batogo - !!!:)))Поздрав!
26.10.2013 12:19
Силно и мрачно като живота...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: turb04
Категория: Спорт
Прочетен: 2649946
Постинги: 623
Коментари: 6144
Гласове: 16000
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031