Мълчанието задави славея

и две три ноти

се разпаднаха на прах

в краката на

смокинята опушена...

отгоре като

стар оловен

труп

небето

за последен път

въздъхна

и с яд

изплю остатъка

от глупавото Слънце,

което се удави

във счупеното криво огледало

на съня ми...