Постинг
23.10.2013 13:50 -
Рицарят
Защо мълчиш?
Защо е тих светът?
Нападай ме.. аз няма да се браня...
Комай не помниш –
късах свойта плът
тщеславието твое да нахраня,
но все не бе доволна
и за мен
ти свидеше и дребните трошици,
а аз напразно чаках
ден след ден,
обидите нанизвах в броеници...
Сега съм тук
челото ме боли,
от битките душа не ми остана...
и вместо с чук
дебелите стени
с глава разбих – оттам е тази рана...
не вярвах,
но дойдох да се простя...
по теб прахосах много мои делници...
да, страдах,
но умът ми май прозря –
войни съм водил само с мъртви мелници...
Хората сме много непоследователни и объркани същества и, разбира се, никога не знам точно какво искаме. Или по-точно желаем онова, което нямаме или не можем да имаме, а когато го получим вече копнеем за нещо коренно различно...
Като че ли с годините човек загубва способността, а може би и желанието да мечтае и постепенно тези вятърни мелници- мечтите, изчезват, тъжно смълчани, в очакване нечие човешко въображение да завърти огромните им крила и да им вдъхне живот...
цитирайКато че ли с годините човек загубва способността, а може би и желанието да мечтае и постепенно тези вятърни мелници- мечтите, изчезват, тъжно смълчани, в очакване нечие човешко въображение да завърти огромните им крила и да им вдъхне живот...
мисленето е ненаказуемо - мисля, че вече го казах :)
цитирайЛошото е това, че все се надяваме, че в каца без дъно, може би ще налеем нещичко. Не..., не и неможе да остане нищо на дъното, защото ( на продънена глава, не се налива акъл).
цитирайИ ти си прав...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене