Постинг
22.10.2013 11:57 -
Душата на клоуна
Забравил бях, че клоуните плачат,
но глупавият грим дори не трепна...
По него и сълзи не се закачат,
щом тъпата усмивка там му лепнат...
Ехти смехът, ала у мен е пусто
и никое лице не виждам ясно,
че болката превърнах във изкуство,
а после тя с душата ми се срасна,
но колчем огледалото сърдито
във мен през моите очи се взира
изхвърлям с гняв усмивката протрита
и всеки път по нещо в мен умира...
Сега съм сам - стерилен отпечатък,
налудничава, пагубна идея
и все по-сам, до другия спектакъл
със мъката в сърцето си ще тлея...
Човече, това е поезия, която времето няма да може да заличи. Гениален си!
цитирайЕй, недей така, че ще си повярвам :)
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
... да можех да пиша музика. Каква покъртителна балада ставаше. Само не знам как ще се изпее, да кажем КОЛЧЕМ. А знам, че не обичаш да редактираш. Тогава няма да се сърдиш, че певецът или певицата ще промени тук-там някоя думичка.
В чудни светове ни въвеждаш.
Докато те бяха блокирали, все си мислех, че е от завист. Особено заради Хижата.
Поздрави и не се сърди, че моето настроение контрастира на твоето в стихото. Аз просто се съвземам от едноседмична простуда. Отивам сега до БИЛЛА за джинджифил.
цитирайВ чудни светове ни въвеждаш.
Докато те бяха блокирали, все си мислех, че е от завист. Особено заради Хижата.
Поздрави и не се сърди, че моето настроение контрастира на твоето в стихото. Аз просто се съвземам от едноседмична простуда. Отивам сега до БИЛЛА за джинджифил.
А, така - джинджифилът ще ви вдигне на крака :)
цитирай Поне казаха ли защо?
цитирайми е доста фанатично любима напоследък...
Когато изведнъж видях заглавието ти, цъках поне сто пъти докато ми отвори,
нямах търпение... Описал си го наистина достоверно и докосващо душата ми...
Ехти смехът, ала у мен е пусто
и никое лице не виждам ясно,
че болката превърнах във изкуство,
а после тя с душата ми се срасна,
изхвърлям с гняв усмивката протрита
и всеки път по нещо в мен умира...
Сега съм сам - стерилен отпечатък,
налудничава, пагубна идея
и все по-сам, до другия спектакъл
със мъката в сърцето си ще тлея...
оффф, защо ли си играя да ти показвам кое най-много ми хареса...
Цялото е много добро, първият куплет само нещо... не знам...
Ти видя ли моите ,,кюфтета,, сега пиша още един разказ за почти същия клоун...
С една дума - ПОЗДРАВ!
цитирайКогато изведнъж видях заглавието ти, цъках поне сто пъти докато ми отвори,
нямах търпение... Описал си го наистина достоверно и докосващо душата ми...
Ехти смехът, ала у мен е пусто
и никое лице не виждам ясно,
че болката превърнах във изкуство,
а после тя с душата ми се срасна,
изхвърлям с гняв усмивката протрита
и всеки път по нещо в мен умира...
Сега съм сам - стерилен отпечатък,
налудничава, пагубна идея
и все по-сам, до другия спектакъл
със мъката в сърцето си ще тлея...
оффф, защо ли си играя да ти показвам кое най-много ми хареса...
Цялото е много добро, първият куплет само нещо... не знам...
Ти видя ли моите ,,кюфтета,, сега пиша още един разказ за почти същия клоун...
С една дума - ПОЗДРАВ!
freeoldmen написа:
Поне казаха ли защо?
Не бях блокиран - просто Хром не работи с блог.бг като хората...
реве комично, за да не крещи..." - клоунът, в това се превръщаме, когато много боли, а не искаме другите да разберат. Маската скрива сърцето. Много е хубаво, докосващо! Поздрави!
цитирайПревива циркът кръглия си гръб...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене