Силуетите на настръхналите дървета са сгърчени от страх и омраза.

Надничам към тях от уютния пашкул на детството си, което незнайно как се завърна тази вечер.

Всъщност, моите вечери са като бална зала, която всяка вечер се пълни. Никога не пиша покани, но всеки път е толкова пълно, че игла да хвърлиш, няма да падне на пода.

Това е най-странната бална зала на света.

В нея няма драперии и ламперии, мраморни подове, балюстри и канделабри от злато, няма кристални чаши и изискани напитки, но винаги е пълна, защото е вълшебна - превръща се в това, което си пожелаят гостите, а самите гости не са нищо друго, освен моите спомени.

Пашкулът на детството ми е като сапунен мехур, обагрен от цветовете на дъгата.

Седя вътре и с любопитство съзерцавам острите и грозни клони, които хищно се протягат към мен.

Не ме е страх, защото зная, че няма да стигнат до мен - крехкият наглед сапунен мехур е по-твърд и от базалт и не пропуска нищо.

Как успяват да се съчетаят тези два свята, по дяволите?!

Как успявам да съм тук и сега, а същевременно и в Пашкула?

Мистерия...

Затварям очи и ми става топло.

Някакво приятно усещане се разлива от гърдите навън към краищата на тялото ми и ме кара да се усмихна.

Тук ли си, татенце?

Зная, че си тук, усещам те.

Не съм те виждал повече от година, но не съм спрял да съм с теб в сърцето си.

Искаш ли да влезеш в моя прекрасен цветен пашкул и да ти разкажа една приказка?

Бързо, влизай!

Затвори очи, тати и слушай.

Имало едно време...

Не, няма да е тази... Тази са ти я чели хиляди пъти, ти самата си я чела и я знаеш наизуст.

Нека да започнем отначало.

Когато пораснеш и станеш голяма, когато се превърнеш в млада и самоуверена жена ще дойде твоята Орисница.

Аз я познавам, защото я видях надвесена над главата ти в многото нощи, когато заставах тихо до креватчето ти, за да те гледам как спиш...

Да, тя ще дойде пак докато спиш, защото само в съня ти може да се случат чудесата.

Когато я видях първия път я помолих да не те пита за трите ти желания докато си малка, а да се върне, когато вече си пораснала... Поисках отсрочка и дано не съм сгрешил, татенце...

Много трябва да внимаваш какво ще си пожелаеш, защото на прага на живота повечето хора си пожелават лекомислено много глупави неща. Пожелават си кариера, пари, власт, положение...

Знаеш ли, тати, ще направя нещо, което един добър баща не бива изобщо да прави - ще помоля Орисницата аз да избера едно от желанията ти. Не ми се сърди, но не зная докога ще имам радостта и щастието да те гледам на този свят и егоистичната ми бащинска обич към теб е по-силна от натрупаната мъдрост...

Ще помоля Орисницата да те дари с това да можеш да обичаш.

Да обичаш всички, докрай, безусловно и безкористно.

Може би ще ти е тежко, защото светът е пълен с неблагодарници и злонамерени хора, но повярвай ми, няма по-голяма радост и по-голямо щастие от това да обичаш!

Няма значение, дали ще е за миг, час, ден, година, за цял живот...

Искам сърцето ти да бие и да се пълни с обич.

Невинаги ще си щастлива. Понякога обичта ще ти носи страдания, болка, дори желание за смърт, но това ще те прави жива и ще осмисля дните и съществуването ти.

За твоите очи светът винаги ще е красив и светъл!

Ти заспа...

Нима приказката ти хареса?

Сега ще те гушна и ще литнем с нашия пъстроцветен пашкул някъде, където ще сме заедно и където ще тичаме боси по кристалната роса на зелените морави и ще се смеем от щастие.

Лека нощ, тати.

Обичам те!

време, бащите са по търсени от майките......Тати е символ на опора за всяко дете!

Много си я обичам....

Страхотно!!
Не се коментира това..
Поздравления и една прегръдка за твоята принцеса,специално от мен!!!
Ще бъде щастлива, тя е борец!!Знам го!

Така ли ще се оставиш? Извинявай, ако е твърде лично...

Силно послание на най- истинската обич...
Разкажи и` тази приказка непременно.
Сърдечни поздрави и пожелания
за твоето прелестно смело момиче !

Каквото и да напиша, няма да стане ясно колко ме развълнува!
Сърдечни поздрави и прегръдка за теб и твоето момиче!

Мухльо, няма да ми пуснеш коментара нали? Важно е, че го четеш. За такива като тебе бесило само.

!

Чудесно творение, много трогателно... Гениален си, поздрав!

Просто си толкова откровен, както не всеки може да бъде.
Аз съм расла без баща и той предпочиташе любовниците си, а не да ни вижда. На 3 месеца веднъж се виждахме и трябваше да го молим да ни дава детските надбавки и все ни залъгваше. и сега като сме пораснали е стиснат и все сърдит.
Кажи на дщеря ти от мен че е ГОЛЯМА ЩАСТЛИВКА!

Дано някой ден да го разбере...