Ще бъдеш ти до мен и в старостта ми

да заглушиш на самотата крясъка,

когато ще угасват развенчани

на обичта ни споменът и блясъкът,

когато ще се раждам с всяко утро

и с всеки залез ще очаквам Нищото,

когато да заспя ще бъде трудно

сред мислите болезнено разнищени...

Ще бъдеш ти последната утеха

в мига, когато спра да дишам

и с любовта като с последна дреха

ще премениш живота ми отишъл...