Какъв е въпроса, че не разбирам??

Безсмислено е да търсим в любовта каквато и да е лична свобода. Тя никога не е съществувала.Любовта и свободата на Аза са напълно несъвместими. Партньорите стават отново свободни, когато всеки от двамата възвърне себе си, което впрочем означава край на любовта и на осъщественото сливане. Така любовта затваря хипнотичния си кръг. Но междувременно са се родили най-прекрасните стихове, най-възвишената музика, най-дълбоките философии, най-съвършената архитектура. Независимо от своята мимолетност любовта носи в себе си огромно богатство. Впрочем прекрасно е, че докато е жив, човек е готов да къса листенцата на маргаритката...

"Светът е за двама", както се пееше в една стара българска песен...

Имат задоволителен отговор, когато фокусираш важността извън себе си, и започнеш да се съобразяваш с тази важност и дори й се довериш като на съществена сила в живота си, същността на която не можеш да промениш, нито да подчиниш на настроенията и желанията си, а сам се поставиш в служба на нейните настроения и желания. Жената е само подходащия частен случай и израз на тази сила, но не винаги е идеалната нейна изразителка. Неслучайно апостол Павел казва, че любовта не търси своето и не държи сметка за зло, но това изглежда невъзможно за всеки, който вярва, че любовта е да получаваш винаги и веднага онова, което смяташ за най-адекватно.

Това са въпроси,които човек започва да си задава,когато започва да остарява и да узрява :)))
И е мноооого късно да поправя вече пропуснатите грешки!!:))
за да влезнат в употреба всички тези,,комбинации",които си изтъкнал-или трябва да си луд или гении!!
Да,ако ти си такъв...другият до теб,дали е на това ниво???
Така,че си оставаш обвързан!!да се съобразяваш и да се преструваш ,че не те касае!
Няма свободна държава,както свободен човек!!Всички сме закодирани в системата и нема излизане от матрицата ,брат ми,докато тая цивилизация не се затрие...В друга епоха,с други генетични кодове...може и да проработи!!
За сега-Карпе Дием!!
Поздрави от една баба..

Човек се ражда - честен, свободен и необвързан!

След като порастне ..над 20 години - става
1 - нечестен - лъже и краде
2 - законите му отнемат свободата
3 - съпругата му(ако има такава) го обвързва
родителите го обвързват
приятелите го обсебват и т.н. човека губи личната си свобода,
затова му е тъжно и тягосно през по-голямата част от живота му.

Хмм... Когато живееш Тук и Сега, няма въпроси. Когато има въпроси, ти мислиш за миналото, за бъдещето, за настоящето, но никога не си наистина тук и сега. Т.е. винаги пропускаш нещо. От което въпросите се увеличават. И дори и да им дадеш някакви отговори, те не помагат. Единственият Отговор, може би, е да живееш с широко отворени, детски очи и да се наслаждаваш на приключението тук и сега... :) Тук има малко Дао, но аз съм съгласна на 100% с него. Дано всичко това не ти се е видяло твърде отвлечено и далеч от темата. :)
Хубава вечер!

а емоционалната свобода ..нека я наречем така...се заплаща със самотата...но при положение че всичко е временно и циклично...май цял живот само се разплащаме...по-ведро зодийни...поздрави:))

А може ли да си свободен и обвързан?- Може, свободата се изявявя в това сам да направиш избора с кой да се обвържеш, а не твоите родители да го решат, както е било навремето.
А може ли Другият да е свободен и обвързан? А може ли Двамата да бъдете свободни и обвързани?-Може, ако всеки сам е направил своя избор.
Честността признак на свобода ли е, или на глупост?-Признак е на сила, защото трябва да отстояваш позициите си, вместо да се криеш удобно зад разни измислени обстоятелства.
Когато кажеш на някого, че го обичаш, принасяш ли Свободата си в жертва на общия олтар и длъжен ли е Другият също да принесе своята?-Не е задължително, зависи как го чувстваш, а другият може да не изпитва същото-много по-често срещано като вариант, ооколкото съпричастност в любовта.
Когато обичаш поставяш ли Другия над себе си? А колко над себе си? Толкова ли, че Другият да реши, че те е превърнал в Не-Свободен?-Трябва да опиташ да запазиш самоуважението си и да се обичаш, защото не можеш да очакваш, че друг ще го направи вместо теб. Тогава и човека, който обичаш ше бъде привлечен повече по принципа на подобието и няма да му се струвя, че те е моделирал в не-свободен или нещо от сорта.
А каква е реципрочната стойност между Любовта, Свободата и Взаимността?-Омраза, Зависимост, Самота...все приятни за понасяне неща:)))
А Другият бяга ли от теб, когато Му покажеш Взаимност?-Има и такива, но ако се получи, пусни я по пътя да си ходи, не си заслужава да хабиш чувства. В началото ше ти е кофти, но ако те обича сама ще се върне.
Преди 37 г. се омъжих и в никакъв случай не смятам, че съм се лишила от свободата си. Чувствам подкрепа, когато ми е нужно и много любов, която ми дава сили за всичко по грапавия житейски път.

Според мен любовта е свобода и свободата - любов, а взаимността е най-добрата средата за осъществяването на двете... Поздрав!

Представи си само едно нещо-а то е, усещането,което си изпитал,изкачвайки върха,който от години не ти е давал покой...и най-сетне ти го изкачиш...и погледнеш света оттам!!!Всичко е Вселена...енергия...красота и усещане за неповторимост!
Другото е за физическото тяло...а то е само много малка част от "облеклото "ни в тази необозрима и безкрайна Вселена!
Поздрави!
Обичай!:))