Постинг
02.10.2013 22:53 -
Есенно
Много късно дойде...
твойта пролет изтръгва
стон от моята есен,
носи приказни багри
на зелени морави,
на кокичета бели
и на цъфнал жасмин...
Аз съм тъй уморен
и не мога да тръгна
редом с твоите стъпки,
жълта драма наднича
към прозореца зимен,
леден дъжд се излива
и ме втриса от студ...
Много късно дойде...
ще приседнеш до мене
топло в мен ще се сгушиш
ще ме гледаш любовно
и с невинни очи,
докато те целуна
и заплача над теб...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене