Дъждът отмива всичко,

безстрастно заличава

натрупаните скърби,

горчилки,

самота...

и глупавото чувство,

че някой е обичал

за ден

за два

за час

в душата ти дълбае,

разкъсва ти ума,

убива твойта страст,

а вън

под светлините

на дремещия град

убийствено и тъжно,

студено

присмехулно

ехидно

и без жал

се сипе

леден дъжд,

убиец на мечти...

"Дъждът отмива всичко,
безстрастно заличава
.................
убиец на мечти..."
Вярно е, но не изцяло. Не е само той, който убива мечтите. Той, според мен, е капакът на цялата обстановка около нас, в която вече трудно се раждат мечти. Да не говорим за по-възрастните като мен. Какви мечти, братче?! Аз затова от време на време се обръщам към фантастиката - колкото може по далеч напред от това кошмарно днес.
Не се сърди, поетично си го казал чудесно, но един стар телескоп като мен се бори епично срещу съпровождащите студения дъжд фактори .

Преди време бях стигнал до заключението, че човек е остарял тогава, когато знае докъде точно може да мечтае, а ти сега ми го потвърждаваш...

Верно дъжда измива и къпе природата, нас също понякога :))
Но не е убиец на мечти, освен ако не е потоп ;)

И китайската капка убива, нали знаеш...

"... човек е помъдрял тогава, когато знае докъде точно може да мечтае..."

Корекцията е скромна. Само върху торсото... Като вграждане на бисер в пъпчето...

А понеже по принцип си настроен поетично, виж какво казвам на леля ти Лида всеки ден: "Не искам да плувам в мечти, стигат ми твойте очи..." Впрочем, и тя е на мнение, че съм остарял... Аз затова рядко се връщам от околоземната си орбита.

Подвластно е всичко на мечтата ,а за остарелия може да си сложи отново очилата и зъбите в устата...

Може, ама не е същото...

Убиец на летни мечти, рецидивист...
Поздрав!:)

Нема да мъчим никого! :)
Иначе каквито и катаклизми да има,
жестокостта на човека е несравнима.
Дано дочакаме един по-добър свят,
ако не сега, поне в следващото прераждане...

Стихотворението е много хубаво, но може би е родено,
от минорното настроение на автора..и лошото време.
Затова питам: когато пекне слънце и дъждът спре, мечтите няма ли
да поникнат и разцъфнат отново, т.е. ще има ли продължение ...?:)

дори когато сме тъжни...
тогава имаме и чувството, че някой ни съчувства е ридае с нас...

и за мен е радост да го прочета.

Благодаря ти!

Браво! Много силно...

обожавам дъжда и за страсти в кревата е добър фон и за размисли и за пречистване!