Постинг
21.09.2013 13:46 -
Жълтите ботуши
Вчерашната история с починалата сирийска жена от бежанския лагр в Овча купел и многото коментари под новината в Днес.бг, а и не само, ме върнаха назад във времето към една история от 1976...
Беше топла есенна вечер и със синовете на Радой Ралин и още двама приятели седяхме зад кооперацията на Радой, като си бърборехме и пушехме като комини, зер на 16 ако не пушиш като комин какъв мъж си!
Всичко беше спокойно и безметежно, както може да е само на тази възраст, в която единствената ти отговорност е да ходиш на училище и да внимаваш вашите да не те хванат в крачка.
Изведнъж от Цариградско (тогава се наричаше булевард Ленин), се чу вой на спирачки, а секунди след това и тътен от удар.
Хукнахме на минутата да видим какво се случва.
От другата страна на булеварда една кола се беше врязала в един от огромните стълбове за осветление и от мясото, на което се намирахме се виждаше, че предницата с двигателя се е откъснал при удара и се намира на десетина метра от купето с обърнати към него фарове....
Пресякохме на бегом платната (тогава движението беше извънредно рехаво, зер при соца нямаше как да изкупим всички трошки на западняците) и отидохме да помагаме.
Гледката беше покъртителна...
Купето се беше усукало около стълба, шофьорът бе наполовина извън прозореца на предната врата, в безсъзнаие и при дишането му се чуваха хрипове, придружени от кървава пяна... Лъхаше на алкохол...
На задната седалка имаше жена в безсъзнание, но жива, макар и с изпотрошени крайници.
На предната седалка до шофьора имаше мъж, който също изглеждаше припаднал.
Какво се беше случило.
Двамата араби, защото юнаците бяха такива, преминавали през България и по път забърсали две моми, седнали и му пийнали, щото как така с моми, пък без ербаплък, който идва от пиенето. Хеле на качестевен алкохол (разбирай уиски), който тогава беше нещо доста екзотично и недокрай достъпно.
Пийнали и се качили, за да идат да се дорадват едни на други, както му е по масраф.
Шофьорът се правил на мъж и карал бързичко и понеже в последния момент му съобщили, че трябва да се отбие в локалното, човекът направил рязка маневра, а за последиците вече знаем...
Първо успяхме да свалим кората на земята и след това извадихме човека до водача.
Линейката бе дошла и лекарката само констатира смъртта, а на мен някак ми се искаше човекът да се съживи, защото за пръв път се сблъсквах очи в очи със смъртта и съзнанието ми отказваше да приеме фактите.
Гадното дойде после...
Мъртвият беше с хубави жълти кожени ботуши, а такива у нас нямаше...
Докато лекарката го преглеждаше и ние с надежда очквахме да чуем, че е жив, някой открадна ботушите на мъжа...
Минути преди това си бяха на краката му...
Потресох се... Дори повече от сблъсъка със смъртта...
Какъв е този болен мозък, който може тайничко да смъкне ботушите на този мъртъв мъж и да ги открадне... Какво възпитание, какъв морал, каква човещина трябва да имаш, за да извършиш такова нещо... По време на война на това му се вика мародерство... А в мирно време какво е?!
След време разбрах, че жената и шофьорът са се оправили. Специално ходих няколко пъти до този стълб... Не зная какво ме караше да го правя, но видях и некролог с името на загиналия мъж.
Животът продължи напред и напълно безпристрастно, най-вероятно регистрирайки това събитие, но в моето съзнание съмртта и онзи, не знам как да го нарека, акт, останаха като скачени съдове и може би това беше и първия ми сериозен урок, че уродливостта в повечето случаи надделява над добродетелите.
Лека му пръст на човека, а за оня "тарикат" не зная какво да кажа...
Беше топла есенна вечер и със синовете на Радой Ралин и още двама приятели седяхме зад кооперацията на Радой, като си бърборехме и пушехме като комини, зер на 16 ако не пушиш като комин какъв мъж си!
Всичко беше спокойно и безметежно, както може да е само на тази възраст, в която единствената ти отговорност е да ходиш на училище и да внимаваш вашите да не те хванат в крачка.
Изведнъж от Цариградско (тогава се наричаше булевард Ленин), се чу вой на спирачки, а секунди след това и тътен от удар.
Хукнахме на минутата да видим какво се случва.
От другата страна на булеварда една кола се беше врязала в един от огромните стълбове за осветление и от мясото, на което се намирахме се виждаше, че предницата с двигателя се е откъснал при удара и се намира на десетина метра от купето с обърнати към него фарове....
Пресякохме на бегом платната (тогава движението беше извънредно рехаво, зер при соца нямаше как да изкупим всички трошки на западняците) и отидохме да помагаме.
Гледката беше покъртителна...
Купето се беше усукало около стълба, шофьорът бе наполовина извън прозореца на предната врата, в безсъзнаие и при дишането му се чуваха хрипове, придружени от кървава пяна... Лъхаше на алкохол...
На задната седалка имаше жена в безсъзнание, но жива, макар и с изпотрошени крайници.
На предната седалка до шофьора имаше мъж, който също изглеждаше припаднал.
Какво се беше случило.
Двамата араби, защото юнаците бяха такива, преминавали през България и по път забърсали две моми, седнали и му пийнали, щото как така с моми, пък без ербаплък, който идва от пиенето. Хеле на качестевен алкохол (разбирай уиски), който тогава беше нещо доста екзотично и недокрай достъпно.
Пийнали и се качили, за да идат да се дорадват едни на други, както му е по масраф.
Шофьорът се правил на мъж и карал бързичко и понеже в последния момент му съобщили, че трябва да се отбие в локалното, човекът направил рязка маневра, а за последиците вече знаем...
Първо успяхме да свалим кората на земята и след това извадихме човека до водача.
Линейката бе дошла и лекарката само констатира смъртта, а на мен някак ми се искаше човекът да се съживи, защото за пръв път се сблъсквах очи в очи със смъртта и съзнанието ми отказваше да приеме фактите.
Гадното дойде после...
Мъртвият беше с хубави жълти кожени ботуши, а такива у нас нямаше...
Докато лекарката го преглеждаше и ние с надежда очквахме да чуем, че е жив, някой открадна ботушите на мъжа...
Минути преди това си бяха на краката му...
Потресох се... Дори повече от сблъсъка със смъртта...
Какъв е този болен мозък, който може тайничко да смъкне ботушите на този мъртъв мъж и да ги открадне... Какво възпитание, какъв морал, каква човещина трябва да имаш, за да извършиш такова нещо... По време на война на това му се вика мародерство... А в мирно време какво е?!
След време разбрах, че жената и шофьорът са се оправили. Специално ходих няколко пъти до този стълб... Не зная какво ме караше да го правя, но видях и некролог с името на загиналия мъж.
Животът продължи напред и напълно безпристрастно, най-вероятно регистрирайки това събитие, но в моето съзнание съмртта и онзи, не знам как да го нарека, акт, останаха като скачени съдове и може би това беше и първия ми сериозен урок, че уродливостта в повечето случаи надделява над добродетелите.
Лека му пръст на човека, а за оня "тарикат" не зная какво да кажа...
„Окончателен доклад“ – всеки ужас става ...
Daft Punk - Pentatonix
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
Daft Punk - Pentatonix
Не отлагай нищо за другия ден...- автор ...
1.
anin -
Знаеш ли,
21.09.2013 13:53
21.09.2013 13:53
Аз пък съм си мислила, за съдбата да идеш в чужда държава, за да умреш...
то не е за смях темата, но се сетих за един виц...
цитирайто не е за смях темата, но се сетих за един виц...
anin написа:
Аз пък съм си мислила, за съдбата да идеш в чужда държава, за да умреш...
то не е за смях темата, но се сетих за един виц...
то не е за смях темата, но се сетих за един виц...
Че не е за смях - не е, но ако искаш кажи вица. Понякога това навежда и на други размисли...
3.
anin -
Eee,
21.09.2013 14:51
21.09.2013 14:51
Затруднявам се точно да го повторя, но в общи линии:
Един човек бягал от смъртта, пътувал далече отишъл, мислейки че успял да се скрие, но тя го посреща и казва, че точно тука трябвало да се срещнат...
цитирайЕдин човек бягал от смъртта, пътувал далече отишъл, мислейки че успял да се скрие, но тя го посреща и казва, че точно тука трябвало да се срещнат...
anin написа:
Затруднявам се точно да го повторя, но в общи линии:
Един човек бягал от смъртта, пътувал далече отишъл, мислейки че успял да се скрие, но тя го посреща и казва, че точно тука трябвало да се срещнат...
Един човек бягал от смъртта, пътувал далече отишъл, мислейки че успял да се скрие, но тя го посреща и казва, че точно тука трябвало да се срещнат...
И на това му викаш виц? То си е бруталната и лишена от хумор истина :)
5.
anin -
Да,
22.09.2013 09:10
22.09.2013 09:10
Явно автора е имал кофти чувство за хумор.
Но пък да ти призная, аз нямам страх от смъртта,
повече съм имала моменти да се страхувам от живота...
цитирайНо пък да ти призная, аз нямам страх от смъртта,
повече съм имала моменти да се страхувам от живота...
Аз изобщо не се боя от смъртта - тя е най-естественото и неизбежно продължение на това тук.
цитирай
7.
анонимен -
Крайните форми на уродливост и у...
22.09.2013 13:35
22.09.2013 13:35
Крайните форми на уродливост и упадък на морала винаги са водили до пълно унищожение на цялото човечество и рестартиране на живота отново. Нещо подобно е на път да се случи и сега, но има един шанс и той е във възстановяването на морала. Иначе е ясно - земетресения, наводнения, пожари, урагани - и всеки ден така до като ни дойде акъл в главата, че без морал е немислимо да продължава така.
цитирайАбе, катаклизми е имало, че и по-страшни, дори когато не сме съществували като вид, но номерът с морала си е само наша работа...
цитирайясно е, че не ги е носил, че да си спомня покойника... продал ги е.
цитирайЗнам ли и аз... А може и да ги е носил... Човек, който няма задръжки да ги открадне, дали би имал задръжки да ги обуе?
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене