Не зная колко от вас са чели, или помнят разказа на Хайтов “Дервишово семе”, но в последните дни все за него се присещам и все някакви паралели правя. Мисля, че всеки от нас има по едно такова трънче от въпросното семе, което се е забило в сърцето му и въпреки че не го убива, все намира как да напомни за себе си...
Дервишовото семе... Омразата на любовта и любовта в омразата... А това семенце се появява в нас още с първото поемане на първата глътка въздух и викът, с който оповестяваме появата си. Седи си то под преспите на нашите чувства и чака удобен момент да покълне, да избуи и да забие отровните си шипове в душата...
Чудил съм се, кому и за какво е било потребно, та го е създал?! На този свят нищо не е случайно и все си мисля, че и това демонично семе има своя смисъл на съществуване.
Дали то не е коректив за нас самите? Дали не ни кара да осъзнаем, какво е наистина да обичаш? А може би просто е някакво перверзия, родена от отмъстителният спрямо чувствата прагматичен ум? Дано някога разбера, та било то и в последните мигове на живота ми.
Да обичаш е велико и смея да твърдя, че в голямата си част хората никога не опознават и не изпитват изцяло това усещане- имам предвид взаимността на голямата и единствена обич! Да, само че като някакъв контрапункт, след невероятната и опияняваща сетивата еуфория семето започва да оживява!
Защо?! Защо е нужно да се развали красивото и да се сблъскаш с грозната твърд на земята като птица с прекършени криле?! Защо сърцето ти трябва да се облива в такава болка, та в един момент да предпочетеш да се откажеш и от живота?!
Всъщност, дали Любовта и Дервишовото семе не са полярностите, които изграждат Чувството? Забелязал съм странно съотношение между тях у различните хора и колкото повече е силна любовта на даден човек, толкова по-издръжливо и приспособимо е семето... Борба, борба, борба..
Борба, която ти отнема много, но ти дава зрънца мъдрост... И все пак не съм убеден, че си струва тази капчица надграденост на познанието и ума... Предпочитам да обичам и да ме обичат, а семето бавно да изсъхва, докато накрая загине...
Мисля си, че няма никакво значение, дали душата ви е разкъсана от бодлите на Розата на Малкия принц, или от демоничните тръни на Дервишовото семе. И в двата случая много боли...
Боли, защото Любовта е прободена смъртоносно...
Би могла да се превърне в приятелство, когато страстта поизтлее, но ни свързват безброй много общи мечти, занимания, има изградено доверие и съществува истинско общуване.
А омразата… дори когато представлява изкривеното в грозна гримаса лице на любовта, най-добре да я надживеем и простим. Защото тя убива отвътре първо приносителя си. Докато любовта е винаги равнозначна на Надежда, Вяра, Живот.
Не, аз нямам нужда да прехвърлям отговорността си на някой друг, нито да съм толкова слаб, че някой друг да се бори заради мен и да му прехвърлям отговорностите си.
10.09.2013 19:14
Човек става жертва на собствените си интереси и амбиции. Желанието му да бъде над всичко, го изпълва с омраза и му носи само болка и разочарование!
Има ли нещо по- хубаво да даваш обичта си , когато сърцето ти е пълно с чистота и разбиране.
Интересен Анализ ! Поздравления! В едно съм сигурна обаче, има ли любов, няма как да има омраза.Те са несъвместими, взаимноизключващи понатия! Приятна вечер и добро настроение!
Знаеш - това е традиционно изпълнение в Турция!
Наздраве с една "Ефес" за постинга, а на лични ще ти дам нещо по ей това твое съждение:
"Аз не вярвам в Бог. Поне не и в този злобен, дементен и злонамерен палячо, който следи всички, много ги обича, ама ги наказва, всемогъщ е, ама някакъв Сатана го бори, обича хората, а им докарва чуми...
Не, аз нямам нужда да прехвърлям отговорността си на някой друг, нито да съм толкова слаб, че някой друг да се бори заради мен и да му прехвърлям отговорностите си."
Рей
Господ не наказва. Наказваме си се ние самите, като мразим, примерно.
Затова - обичайте се :) Омразата е прекалено силно чувство и не бива да се пилее напразно, то е за в краен случай. Ама за в много краен. Любовта е за ежедневна упортеба :)
Господ не наказва. Наказваме си се ние самите, като мразим, примерно.
Затова - обичайте се :) Омразата е прекалено силно чувство и не бива да се пилее напразно, то е за в краен случай. Ама за в много краен. Любовта е за ежедневна упортеба :)
Цеко, ти не си чела май онази преписваница, наречена Библия...
Знаеш - това е традиционно изпълнение в Турция!
Наздраве с една "Ефес" за постинга, а на лични ще ти дам нещо по ей това твое съждение:
"Аз не вярвам в Бог. Поне не и в този злобен, дементен и злонамерен палячо, който следи всички, много ги обича, ама ги наказва, всемогъщ е, ама някакъв Сатана го бори, обича хората, а им докарва чуми...
Не, аз нямам нужда да прехвърлям отговорността си на някой друг, нито да съм толкова слаб, че някой друг да се бори заради мен и да му прехвърлям отговорностите си."
Рей
Видял си нещо интересно - поздрави :)
Шизофрениците също са дълбоко убедени, че нещата които чувстват са истински.
11.09.2013 12:01
10:44
А не допускаш ли, че ти може да грешиш?
Шизофрениците също са дълбоко убедени, че нещата които чувстват са истински. *
Въпросът е да осъзнаеш ,на КОЙ Е ПЪТЯТ !! Багажа който носиш също е от значение ...А дали нещата са истински е нужно време - през което ще пораснеш , помъдрееш ,остарееш , оглупееш и т. н. т. н. и пак няма да разбереш -просто ще ти свърши времето -ПРОЦЕСА !!! А това по принцип е невъзможно и се започва отначало и отново и пак ,ТА ПАК !!!
А да ти идва на ум, че и аз може би зная нещо?
11.09.2013 13:45
Надявам се ,това да не те амбицира да вадиш на показ %-то съдържание това, какво си изкопирал от знайни и незнайни източници...Ще ти предложа една хубава медитация " АЗ ЗНАМ ,ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ!" - просто опитай. :)
За да спрем с обясненията за бога ще ти кажа, че съм ръкоположен и съм служил, но съм надраснал доста неща. Все пак човек се развива, както и сам ти го написа, макар и с малко по-различна стилистика.
Не зная доколко задълбочено и колко пъти си чел онова объркано и плагитствано четиво Библията, но там гъмжи от лъжи и противоречия и се чудя как може смислени хора да вярват на неща, които са могли да бъдат пробутани на примитиви.