Когато си понесъл сто товара,

когато си останал и без лев

зарязва те сред пътя ти другаря,

опирайки в тила ти хладна цев.

Когато в самота си се разкъсал,

когато нямаш нито миг покой,

когато призрак те души възкръснал,

когато чуваш само вълчи вой

сърцето ти се моли за пощада,

за капка обич като чер петак,

ала остава ти една награда -

от болка - ярост и от горест - мрак.