Постинг
08.10.2012 12:50 -
Моето време
Моето време настъпва.
Усещам го по поривите на тъгата, която северният вятър тласка през оловносивото небе.
Денят ще се скъси, а аз бавно ще започна да плета зимния пашкул на поредния цикъл на прераждане.
Нощите ще са първо жълто-енергоспестяващи и ще се вторачват в монитора, а след това ще се потопяват в тъмновиолетовата безбрежност, която ще пропива съзнанието ми и ще ме дарява с колоритни сънища.
През деня ще съм този, когото всички познават, а нощем... нощем ще галя и прегризвам Болката.
Нарочно ще ходя със затворени очи по улиците, за да мога да удължа летаргията на съня.
Няма да се радвам на снега... С годините все повече ми прилича на студен и незаинтересован от нищо покров, на убиец на души и мечти. Дано само не ослепея от това стискане на очи.
Хайде, идвай... Вече ми втръснаха зелените листа и топлото слънце...
Имам нужда от пъстрия и мокър, украсен в топли умиращи краски твой килим. Искам да бродя по него. Сам, а защо не и вплел дланта си в нечия друга. Да бродим, да мълчим и да броим облачетата дъх...
Есенната обич е най-красивата, защото води до осъзнаването на собственото ти Аз и на истинските желания, прекъсвана от кратки, но заредени позвънявания и понякога трогващо-глуповати смс-и... Тя е като тежък и дъхав коняк в затоплена чаша - ароматът й те опива и дори ти се свиди да отпиеш...
Хайде, какво чакаш... Идвай....
Специалният представител на ЕС за Южен К...
На Марс забелязаха гроб с кръст (видео)
Къщата на Ротшилд на ръба на колапса
На Марс забелязаха гроб с кръст (видео)
Къщата на Ротшилд на ръба на колапса
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене