Постинг
22.06.2012 18:25 -
*****
Седя и те чакам
в градината плахо притихнала
и първият порив
се смесва с дъха на жасмините.
Аз зная, че плака.
в прегръдката страшна на зимата
под стария покрив,
прегърбил снага от годините.
Пропява в просъница
в дърветата сгушени славеят
и нежните трели
се носят сред думи неписани.
Отлитат безсъници,
сърцата свободни нехаят
и длани допрели
живеем от обич орисани...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене