Постинг
19.06.2012 19:54 -
Среща в метрото
На педя от мен
очите ти гледат встрани.
Позна ме
и май се почувства неловко.
Не бой се
и мене душата сега ме боли
от ножа
студен на желязото ковко...
На педя от мен
дъхът ти се спъва смутен,
изтръпнал,
пропит от горчилката суха.
И знаеш ли,
зная, че мислиш за мен,
за нашата
страст изгоряла, в разруха...
На педя от мен
те поглеждам през старата жар,
в очите ти
търся позната пролука...
Копнежът
потръпва от ярост пред порива стар,
ти слизаш,
а аз ти желая сполука...
Поздрави от Родопите, приятелю!
цитирайА може би денят е просто ден. А тя е седнала на пътят прашен. И чака спасение от себе си и от Съдбата...
цитирайveninski написа:
Поздрави от Родопите, приятелю!
Поздрави и на теб!
luxporto написа:
А може би денят е просто ден. А тя е седнала на пътят прашен. И чака спасение от себе си и от Съдбата...
Коя беше тази Съдбата, че съм забравил...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене