Постинг
17.03.2012 07:47 -
*****
Защо съм ти вече?
Виж колко си млада...
ухаеш на пролет,
на люляк напъпил,
на изгрева речен,
на тучна ливада,
а аз вече с крак
оттатък съм стъпил...
Не те ли е страх
от косите ми снежни,
от болката дива
в очите ми скрита,
от врящия грях,
на ръцете ми нежни,
от сянката сива,
що в мрака се скита?!
Недей да оставаш,
че после ще стане
за двама ни тежко..
сърцето се свива..
Май трябва да тръгваш..
Душата ми стене...
Кажи, че е грешка...
Недей си отива...
И жадуване за обич!
Хубав ден, Марине!!
цитирайХубав ден, Марине!!
2.
ketcakuatl -
БРАВО!
17.03.2012 10:08
17.03.2012 10:08
Харесах :)))))
цитирайАх, тези неуверености.
И на мен ми хареса по особени лични причини.
цитирайИ на мен ми хареса по особени лични причини.
Истинско. Поздрави!
цитирайВъзрастта не е порок...
цитирайРадвам се, че ми остана време да се отбия, стихчето си заслужава, хубаво е.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Приятен неделен ден!!!
цитирайВсъщност за зрелият плод е характерно да бъде пълен с нектар и цял... сиреч- завършен!
А , пролетта съживява и отключва мислите златни за зеленина и аромати!
Посветено с копнеж и много обич!
Поздрави от мен!
цитирайА , пролетта съживява и отключва мислите златни за зеленина и аромати!
Посветено с копнеж и много обич!
Поздрави от мен!
съмненията, колебанията правят нещата още по - сладки:)))) радвам се че като се завърнах в блога след дълго отсъствие има нещо качествено за четене в него:))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене