... живея в ненаписания стих – и тъй ще карам сигурно до края, 
за болките със песен си платих, но с песните не си платих кравая, 
да ми опрат на челото пищов, за милостиня аз глава не свеждам,
ако изгубя стръкчето любов, съм жив от къс проскубана надежда, 
не изоставих никого до днес над моя хляб – сиротен – да замръкне,

на входните врата ми пише „Влез!”, това го знае всеки късен пътник, 
с родилен вик пристигнал на света, дано не съм изглеждал тъй нелепо, 
аз пях дори със стиснати уста! – превърнал своя крясък в нежен шепот,
не знам – до днес сълза ли ви спестих, или животът с песен ме отмина? – 
но всеки следващ ненаписан стих виси над мен – безкръвна гилотина.

31 юлий 2018 г.
гр. Варна, 14, 30 ч.