Постинг
09.04.2015 09:31 -
ПЪТЕКАТА НЕ Е ИЗВЪРВЯНА!
Автор: slavimirgenchev1953
Категория: Поезия
Прочетен: 4548 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2015 09:34
Прочетен: 4548 Коментари: 8 Гласове:
18
Последна промяна: 09.04.2015 09:34
Кратка разходка в парк "Пеньо Пенев" край Димитровград и пред музея на поета заедно с Живка Шишкова, негов уредник. Благодаря й за посрещането, изчерпателния разказ и ценните книги и материали от и за Пеньо Пенев...............................
Снимки: Дойчо Иванов и моя милост
...........
Докато си пушехме цигарите, седнали заедно на пейката пред музея, си припомняхме безпощадните образи от стихотворението "Пътека" - меланхоличната лебедова песен на поета, но не в смисъл на предсмъртно стихотворение, а като дълбока лирическа изповед, израз на завършената му житейска философия.
"Пътека" не е от лозунгаджийските творби-плакати, които толкова се харесваха на партийните функционери, използващи Пеньо Пенев само като глашатай на цоциалистическото строителство - нещо, срещу което той категорично въстана, дори с цената на младия си живот.
Още един - като Пейо К. Яворов - велик самоубиец в българската поезия, който намери сили да загине. И не от ръката на "враг, който във сърцата ни се крие" (както много му се иска на Любомир Левчев, що просто си търси лично, колективно и партийно оправдание), а от ръката на "хлебоеда" и на "партийния секретар-стомах" ("Дни на проверка").
ПЪТЕКА
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът — сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека.. .
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка — и ето го края! —
Извървяна е тя, извървяна.. .
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко. . . и всичко загубих —
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш — така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. —
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори — догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти — прецъфтява,
туй, което се ражда — умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
. . . Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана. . .
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна. . .
Снимки: Дойчо Иванов и моя милост
...........
Докато си пушехме цигарите, седнали заедно на пейката пред музея, си припомняхме безпощадните образи от стихотворението "Пътека" - меланхоличната лебедова песен на поета, но не в смисъл на предсмъртно стихотворение, а като дълбока лирическа изповед, израз на завършената му житейска философия.
"Пътека" не е от лозунгаджийските творби-плакати, които толкова се харесваха на партийните функционери, използващи Пеньо Пенев само като глашатай на цоциалистическото строителство - нещо, срещу което той категорично въстана, дори с цената на младия си живот.
Още един - като Пейо К. Яворов - велик самоубиец в българската поезия, който намери сили да загине. И не от ръката на "враг, който във сърцата ни се крие" (както много му се иска на Любомир Левчев, що просто си търси лично, колективно и партийно оправдание), а от ръката на "хлебоеда" и на "партийния секретар-стомах" ("Дни на проверка").
ПЪТЕКА
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът — сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека.. .
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка — и ето го края! —
Извървяна е тя, извървяна.. .
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко. . . и всичко загубих —
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш — така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. —
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори — догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти — прецъфтява,
туй, което се ражда — умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
. . . Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана. . .
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна. . .
Лучший дядя Владимир Ильич Ленин - с бръ...
За сладки сънища на копейките
Пътят към зелената икономика да не завър...
За сладки сънища на копейките
Пътят към зелената икономика да не завър...
Следващ постинг
Предишен постинг
Благодаря, че сподели!
tutankhamon661 написа:
Благодаря, че сподели!
Благодаря, че сподели!
3.
vmir -
В първите години от брака си родителите ми са били увлечени от трудовия патос на Пеньо Пенев,
09.04.2015 10:13
09.04.2015 10:13
но след участието им в един "Национален обект", провече не им мина и през ум за втори. От Пеньо Пенев остана само девизът на баща ми: "Човекът е човек, когато е на път". Цял живот баща ми се придържа стриктно към този девиз, загина на пътя и все още не съм му прибрал колата от Ловеч, до където за последно стигна.
А "Пътеката" не я знаех, важна е, но потулването й е напълно обяснимо. Щом някои оправдават сетнешни престъпления с Ботев и Смирненски, колко му е да си измият задниците по същия начин и с П. Пенев. :(((
цитирайА "Пътеката" не я знаех, важна е, но потулването й е напълно обяснимо. Щом някои оправдават сетнешни престъпления с Ботев и Смирненски, колко му е да си измият задниците по същия начин и с П. Пенев. :(((
4.
slavimirgenchev1953 -
Вече нищо не може да се потули, поне изцяло. А което крият, е обществена тайна.
09.04.2015 10:24
09.04.2015 10:24
vmir написа:
но след участието им в един "Национален обект", провече не им мина и през ум за втори. От Пеньо Пенев остана само девизът на баща ми: "Човекът е човек, когато е на път". Цял живот баща ми се придържа стриктно към този девиз, загина на пътя и все още не съм му прибрал колата от Ловеч, до където за последно стигна.
А "Пътеката" не я знаех, важна е, но потулването й е напълно обяснимо. Щом някои оправдават сетнешни престъпления с Ботев и Смирненски, колко му е да си измият задниците по същия начин и с П. Пенев. :(((
А "Пътеката" не я знаех, важна е, но потулването й е напълно обяснимо. Щом някои оправдават сетнешни престъпления с Ботев и Смирненски, колко му е да си измият задниците по същия начин и с П. Пенев. :(((
пътеки наистина са трудни за извървяване,а не ми се говори,колко са трудни за прокарване...Вечна му памет на ПОЕТА!Той е от тези,дето го разпознават дори и тези,дето не са прочели и ред от него-парадокс...
цитирайvaler1961 написа:
пътеки наистина са трудни за извървяване,а не ми се говори,колко са трудни за прокарване...Вечна му памет на ПОЕТА!Той е от тези,дето го разпознават дори и тези,дето не са прочели и ред от него-парадокс...
Миналата събота имахме едно служебно пътуване и за пръв път се отбих в Димитровград. Усещането беше единствено за това как наоколо сякаш витае духът на П.Пенев - неговата тревожност, бъркотията от чувства, които не са му давали покой. Гледах подредените еднотипни сгради и паркчето пред музея и си мислех за хилядите млади животи преплели съдбите си тук в труд и лишения.
А музеят- разочарование. Трябваше да работи в събота до 14 часа, но уви! Явно местната шефка /директорката на музея/ го отваря когато й е кеф.
Поздрави за постинга!
цитирайА музеят- разочарование. Трябваше да работи в събота до 14 часа, но уви! Явно местната шефка /директорката на музея/ го отваря когато й е кеф.
Поздрави за постинга!
8.
slavimirgenchev1953 -
В интерес на истината хората тук се гордеят с града си. В крайна сметка макар и "рожба"
09.04.2015 12:23
09.04.2015 12:23
joysii написа:
Миналата събота имахме едно служебно пътуване и за пръв пат се отбих в Димитровград. Усещането беше единствено за това как наоколо сякаш витае духът на П.Пенев - неговата тревожност, бъркотията от чувства, които не са му давали покой. Гледах подредените еднотипни сгради и паркчето пред музея и си мислех за хилядите млади животи преплели съдбите си тук в труд и лишения.
А музеят- разочарование. Трябваше да работи в събота до 14 часа, но уви! Явно местната шефка /директорката на музея/ го отваря когато й е кеф.
Поздрави за постинга!
А музеят- разочарование. Трябваше да работи в събота до 14 часа, но уви! Явно местната шефка /директорката на музея/ го отваря когато й е кеф.
Поздрави за постинга!
на цоца, градът не е по-голям от живота. Животът си върви, а цоцът лека полека си отива.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 52273